О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
С., 11.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 602/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба от Е. Б. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. П. от САК, срещу определение № 6 665 от 28.04.2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 4/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане частната й жалба, подадена срещу разпореждане от 09.02.2011 г. по гр. д. № 4 365/2010 г. на Районен съд [населено място], 36 състав, с което на основание чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на [фирма] [населено място] срещу Д. – кредитополучател и А. С. – поръчител да заплатят солидарно 8 458,04 лв. – главница, 218,54 лв. – договорна лихва за забава, дължими по предсрочно изискуем кредит, ведно със законната лихва върху посочените суми, както и разноски в размер на 573,83 лв. (държавна такса – 173,54 лв. и 400,29 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Представени са и съдебни актове в подкрепа на сочените от жалбоподателя основания.
Ответникът по частна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред СРС е образувано по заявление от [фирма] [населено място] срещу Е. Б. Д. – кредитополучател и А. Б. С. – поръчител, с което се иска издаване за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за суми, дължими по предсрочно изискуем кредит № ВР – 086/08 от 18.01.2008 г. Освен това, заявителят претендира и направените разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 09.02.2011 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя, с които кредитополучателя и поръчителя са осъдени да заплатят солидарно 8 458,04 лв. – главница, 218,54 лв. – договорна лихва за забава, дължими по предсрочно изискуем кредит, ведно със законната лихва върху посочените суми, както и разноски в размер на 573,83 лв. (държавна такса – 173,54 лв. и 400,29 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Подадено е възражение и искане за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК от А. С. и жалба от Е. Д., с която същата признава задължението по главницата и договорната лихва, но счита, че разноските следва да се възложат в тежест на банката, тъй като признава иска и не е дала повод за завеждане на делото, защото не е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че заложена клауза в договора за предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит е нищожна, поради противоречие със Закон за защита на потребителите.
С определение от 05.10.2010 г. СГС е оставил без уважение подадената от А. Б. С. молба с правно основание чл. 420 ГПК. Предмет на настоящото производство е определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на кредитополучателя. Съдът се позовава на чл. 419, ал. 1 ГПК, че на инстанционен контрол подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, т. е. самото незабавно изпълнение, като защитата на длъжника е чрез подаване на възражение по чл. 415 ГПК.
Съгласно чл. 413 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. С подадената частна жалба до СГС кредитополучателя признава задълженията си по главницата и лихвите по предсрочно изискуемия кредит, но оспорва възложените в нейна тежест съдебни разноски, т. е. същата обжалва заповедта за изпълнение в частта на разноските. С оглед посочената разпоредба, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на претенцията на кредитополучателя за разноските.
По изложените съображения, обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по подадената частна жалба срещу разноските.
Мотивиран от горното, състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 6 665 от 28.04.2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 4/2011 г.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по частната жалба на Е. Д. срещу присъдените разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: