О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 15.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1587 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 22.12.2016г., постановено по в.гр.д.№509/2016г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение от 29.09.2016г. по гр.д.№786/2015г. на Районен съд – Нова Загора, за уважаване на предявените от Д. Ж. Ж. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага доводи и доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба Д. Ж. Ж., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. Ж. Ж. срещу [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено с изтичане срока на предизвестието на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т.5 КТ поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата и на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работа, за констатиране на което прекратяване е издадена заповед № 13/05.10.2015г. с посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.328, ал. 1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник централи и мрежи” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 5 КТ: намаляване обема на работа и липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата са съвместими, тъй като юридическите факти, които съставляват съдържанието им могат да съществуват едновременно. Приел е също, че когато работодателят е използвал няколко съвместими основания за уволнение, какъвто е настоящия случай, поради самостоятелния характер на всяко едно от тях, уволнението ще бъде правомерно, ако в съдебното производство по оспорването му се установи осъществяването на което и да е от тях. При данните по делото въззивният съд е приел, че уволнението на служителя- ищец на приложените от работодателя основания за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ за незаконно поради това, че работодателят не е провел надлежно доказване за осъществяването на нито едно от двете основания: нито на обективния факт на намаляване на обема на работа, нито липсата на конкретни качества на работника и служителя, които са обусловени от естеството на трудовата му функция и са необходими за извършване на работата, като освен това в случая уволнението на това основание е предприето от работодателя без да бъдат конкретизирани качествата, които липсват на ищеца и са необходими за ефективното изпълнение на работата, което нарушение само по себе си е достатъчно за да се приеме, че процесното уволнение е незаконосъобразно на приложеното основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени и в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за уволнение, стига същият да е бил доведен до знанието на работника или служителя и да е бил приобщен към заповедта за уволнение чрез съответното препращане. Прието е, че в случая в предизвестието и в заповедта за уволнение изобщо не са посочени конкретни качества, които липсват на ищеца за да изпълнява възложената му работа ефективно, нито е налице препращане към друг изготвен от работодателя документ, който да е бил доведен до знанието на работника и служителя. Изложени са съображенията на съда, че намаляването на обема на работа трябва да се отнася към дейността, в която е бил зает уволнения работник. Намаляването на обема на работа е фактическо състояние, обективен факт, за доказването на който са допустими всички доказателствени средства. Прието е от съда, че представените от работодателя писмени доказателства /протокол от Общото събрание на съдружниците от 12.08.2015 г., протокол от заседанието на комисията по подбора от 20.08.2015 г., доклада на комисията по подбора и протокол от Общото събрание на съдружниците от 28.08.2015г./ се отнасят единствено до взимането на решение от компетентния орган по надлежния ред за намаляване на персонала и до осъществяването на процедурата по подбора, но отт тях не се установява обективния факт на намаляване на обема на работа и обусловеността на извършеното уволнение от намаляването на обема на работа. Прието е, че тези факти не се установяват и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля К., че временно работата била намаляла.
Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Сочи, че с исковата молба ищецът е предявил иск за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение и че „поправената искова молба“ не представлява уточнение на иска като такъв за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, а с нея се предявява нов иск – за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Настоящият касационен състав не намира вероятност въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да е недопустимо като постановено по непредявен иск. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът основава иска си на обстоятелствата за незаконосъобразно упражнено от работодателя уволнение по чл.328, ал.1, т.3 и т.5 КТ, извършено с връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя и издадена след изтичането срока на предизвестието заповед за прекратяване. С оглед на посоченото съдържание на обстоятелствената част на исковата молба съдържащото се в нея искане, което е за отмяна като незаконосъобразна на заповедта за уволнение, е в противоречие с релевираните в нея обстоятелства, на които се основава иска. Тази нередовност на исковата молба е отстранена по реда на чл.129, ал.4, вр. с ал.2 ГПК – със „заявление“ вх.№522/17.02.2016г., че искането е за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Предявяването на иска за признаване на незаконността на уволнението включва и искане за отмяна на уволнението, признато за незаконно, защото не може да „търпи“ /дане отменя/ уволнение, което е признал за незаконно /решение по гр.д.№849/1993г. на ВКС, ІІІг.о./. Отстраняването на нередовността на исковата молба е предприето в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, дадени с разпореждане от 09.02.2016г. за изправяне на констатирана нередовност на исковата молба. Обстоятелството, че нередовността е констатирана от съда след постъпване на отговора на исковата молба, в който се навеждат доводи в тази насока, е без правно значение, предвид предвидената в чл.129, ал.4 ГПК възможност за поправяне на исковата молба и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството. Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. В конкретния случай с поправената искова молба съдът е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, по какъвто иск е постановено и въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1“допустим ли е иск, с който се претендира отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение и има ли ищецът правен интерес от отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение“; 2“кога е налице уточнение на иск, кога – изменение на иска и кога – предявяване на нов иск; може ли под формата на уточнение на иска едновременно да се измени обстоятелствена част и петитум; уточнението, че спорът по отношение на законосъобразността на заповед за уволнение е спор досежно законосъобразността на уволнението, представлява ли промяна на спорния предмет и предявяване на нов иск, респ. така „уточнената“ претенция откога се счита предявена“; 3“може ли съдът служебно да променя предявената с иска претенция, в частност – може ли съдът да приравни петитум, с който се иска отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение с петитум, с който се иска отмяна на самото уволнение“.
Първият от поставените от касатора въпроси не е относим към конкретното дело, по което не е предявен иск за отмяна на заповедта за уволнение, а предявеният иск е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Неоснователни са доводите на касатора, че вторият от поставените от него въпроси е разрешен в противоречие с посоченото решение №476/2012г. по гр.д.№1515 на ВКС, ІVг.о. В цитиранот от касатора касационно решение е прието, че: „уточнението на иска е предприетото по инициатива на страната или по указание на съда изясняване в предмета на делото, когато не е ясен, неточен или непълен; уточнението на основанието на иска не води до промяна в правопораждащите юридически факти; с допълнения и пояснения не е възможно да се изменят, заменят или въвеждат нови, наред с първоначалните правопораждащи юридичаски факти; предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум; с промяната в някой от посочените елементи се изменя и иска, като това може да стане чрез замяна на страна, основание, петитум или прибавяне на страна, основание, петитум наред с първоначалните; за да е допустимо е нужно да не се променят едновременно обстоятелствена част и петитум“. В конкретния случай не е предприето уточнение на иска за изясняване в предмета на делото защото е ясен, неточен или непълен, а е предприето отстраняване на нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие в нейното съдържание на петитума с обстоятелствената част. Във формулировката на поставения от касатора втори въпрос се предпоставя: едновременно да са измени обстоятелствена част и петитум, а също първоначално съдът да е сезиран със спор по отношение на законосъобразността на заповед за уволнение. Както се посочи, в конкретния случай е отстранена нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие в нейното съдържание на петитума с обстоятелствената част. Обстоятелствената част на исковата молба не е поправяна нито по инициатива на страната, нито по указание на съда. Твърденията в обстоятелствената част са почерпани от съдържанието на акта на работодателя, с който е упражнено правото на уволнение, именно защото определянето на основанието за уволнение е субективно преобразуващо право на работодателя, което му предоставя закона – чл.328 КТ, и защото се оспорва законосъобразността на уволнението на приложеното от работодателя основание. Третият от поставените от касатора въпроси не е относим към конкретното дело, по което съдът се е произнесъл съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, а именно: произнесъл се е по иска, така както е предявен с поправената искова молба, която поправка е предприета по предвидения за това ред в закона – чл.129, ал.4, във вр. ал.2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1“как съдът определя предмета на спора“; 2“как действа въззивната инстанция при установяване на неправилно разпределена доказателствена тежест и наличие на оплакване с въззивната жалба; може ли съдът да осъди ответника с оглед недоказване на обстоятелства, за които съдът не му е разпределил доказателствена тежест“; 3“кои обстоятелства подлежат на доказване; подлежат ли на доказване твърдения на ответника и съдържаниета на представени от ответника частни писмени документи, неоспорени от ищеца; фактът на намаляване на обема на работа в предприятието-работодател и относимостта на този факт към трудовата функция на ответника, при липса на оспорване от работника на тези обстоятелства и при наличие на безспорни писмени доказателства, констатиращи тези обстоятелства, подлежи ли на доказване при липса на разпределяне на подобна доказателствена тежест; престой/спиране на дейността на работодателя, доказана чрез неоспорени от работника писмени документи, рефлектира ли върху трудовите функции на работниците в предприятието; как съдът преценява писмените доказателства и твърденията, неоспорени от другата страна; може ли съдът да приеме за доказани факти, логично следствие от твърденията и доказателствата – неоспорени по делото“; 4“как съдът следва да преценява доказателствата в производството; 5“несъответствието между правните основания за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение води ли до незаконосъобразност на уволнението; противоречието между текстовото и цифровото отразяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношеиние в предизвестието за уволнение води ли до незаконосъобразност на уволнението“.
По първия от поставените въпроси касаторът сочи, че въззвното решение е в противоречие с констатната практика на ВКС, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Според касатора в противоречие с тази практика „въззивният съд е определил погрешно предмета на спора, несъобразявайки се с твърденията на страните – както в претенцията на ищеца в първоначалната искова молба, така и с твърденията на ответника в отговора на исковата молба, така и с безспорните факти между страните“. Доводите са неоснователни. Въззивният съд е определил в съответствие с посочената от касатора практика на ВКС предмета на трудовия спор, с който съдът е сезиран, а именно с оглед на предявения иск за признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна, именно с оглед на незаконосъобразно приложеното от работодателя основание за уволнение, така както е посочено от него в акта му, с който акт това правото на уволнение е упражнено от него именно на определеното от работодателя основание за уволнение – в случая за незаконсъобразно приложени иначе съвместими основания за уволнение по чл.328, ал.1, т.3 и т.5 КТ.
Вторият от поставените въпроси касаторът сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с твърдения, че в противоречие с с посочената задължителна съдебна практика въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията му по доклада и разпределената доказателствена тежест, като не е разпределил наново доказателствената тежест, съоразявайки се с твърденията страните, включително не е осигурил прилагането на на императивна норма; че искът е уважен с оглед недоказването на безспорни обстоятелства по делото, за които доказателствената тежест не е назпеделяна и въпреки оплакванията на ответната страна срещу разпределената доказателствена тежест. Доводите на кореспондират с данните по делото и съдържанието на въззивната жалба, в която оплакването във връзка с доклада и разпределието на доказателствената тежест е, че неправилно на него – ответника-работодател е указал доказването на обстоятелството, че ищецът нямал качества за изпълняване на заеманата длъжност. По отношение на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа, оплакванията във въззивната жалба са, че първоинстанционният съд не е обсъдил „доказателствата, установяващи намаляване на работата в ответното дружество и доказващи незаконосъобразно проведана процедура по уволнение на служител поради намаляване на работата – доказателства, които не буха оспорени от ищеца“. По тези оплаквания въззивният съд е изложил съображения, че са неоснователни, като е приел, че от представените от страната доказателства се установява единствено, че е взето решение от компетентния за това орган за намаляване обема на работа, но не се установява обективния факт на намаляване на обема на работа и обусловеността на извършеното уволнение от намаляването на обема на работа. Съгласно приетото в т. 2 на Тълкувателно решение №1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при пропуск на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Както се посочи, във въззивната жалба няма оплаквания за непълнота на доклада по отношение на приложеното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради която да се налага въззивният съд да дава указания до страната относно възможността да посочи доказателства за установяване на това основание за уволнение. Напротив – доводите са, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ е доказанано с ангажираните от ответника-работодателя доказателства по делото, а оплакванията му във въззивната жалба са за несъобразяване в решението на първата инстанция на част от представените от него доказателства, с които счита, че се установява факта на намаляване на работа.
Третият въпрос предпоставя в себе си да е основателно твърдението на касатора, че с представените от него доказателства се установява факта на намаляване на работа и за неправилен извода на въззивния съд, че с представените от страната доказателства се установява единствено, че е взето решение от компетентния за това орган за намаляване обема на работа, но не се установява обективния факт на намаляване на обема на работа и обусловеността на извършеното уволнение от намаляването на обема на работа. Твърдението, че това обстоятелство е безспорно по делото, за да е релевантно за конкретното дело, предпоставя фактът на намаляване на обема на работа и обусловеността на извършеното уволнение от намаляването на обема на работа да се признават от насрещната страна и да бъдат изключени от предмета на доказване /чл.146, ал.3 ГПК и тези обстоятелства да са обявени за ненуждаещи се от доказаване /чл.146, ал.1, т.4 ГПК/. Твърдението на касатора е неоснователно, защото не кореспондира с данните по делото и със съдържанието на доклада по делото, в които липсва признание на посочените факти, респ. да са изключени от предмета на доказване по делото. Определение по чл.146, ал.1, т.3 ГПК се постановява само въз основа на изричното изявление на страните относно съществуването или несъществуването на релевантин за спора факти. Поставеният от касатора въпрос поредпоставя и наличие на мълчаливо признание на факта на намаляване на работа, каквото в случая не се обосновава с процесуалното поведение на насрещната страна. Отделно от това, мълчаливото признание на факт с правно значение за делото, не е основание съответният факт да бъде изключен от предмета на доказване по делото, а се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /чл.175 ГПК/.
Четвъртият от поставените от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил представените от страната доказатателства за установяване факта на намаляване на работата и е приел, че не е доказан по делото. Доводите на касатора, че при правилно извършена преценка на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът е следвало да стигне до друг извод, са доводи за неправилност на изводите на съда, която не може да бъде проверявана в настоящото производство по допускане на касационно обжалване.
Петият от поставените въпроси е относим към констатации на въззивния съд относно съдържанието на акта на работодателя за уволнение, но на посочените несъответствия въззивният съд не е придал соченото от касатора значение – сами по себе си да водят до незаконосъобразност на уволнението. Във въззивното решение е обсъдена незаконосъобразността на уволнението на всяко от приложените съвместими основания за уволнение по чл.329, ал.1, т.3 и т.5 КТ и е прието, че по делото не е установено наличието на никое от тях, и това са решаващите мотиви на решението за незаконосъобразност на уволнението.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2016г., постановено по в.гр.д.№509/2016г. на Окръжен съд – Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.