3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
С., 18,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3810/13 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. А. Д. като управител и съдружник на [фирма] – [населено място] против определение № 534 от 05.03.2013 г. по ч.гр.дело №4336/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.В своето изложение, касаторът е поддържал, че съдът неправилно приел допълнително, че жалбоподателя не бил активно легитимиран да подаде въззивна жалба. Страната подробно е развила разбирането си , свързано с това, че при искове по чл.74, ал.1 ТЗ / за което е сочил решение на ВКС/ при противоречие на интересите на представител и представляван се избирал представител ad hoc, като тези правила можели да бъдат приложени и към разглеждания случай.Други доводи не са развити.
С така депозираното, след изрични указания на въззивния съд, изложение, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че разпореждането с което първостепенния съд е върнал подадената въззивна жалба е правилно, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Този извод е направен, след съобразяване, че производството по чл.25, ал.4 ЗТР е охранително, а не исково, поради което на контрол подлежи само отказа на АП да издаде искания акт, както и решението, с което е потвърден този отказ. В разглеждания случай отказа на АП е отменен с обжалвания пред САС съдебен акт, поради което решението на първата инстанция е окончателно. Цитирана е и практика на ВКС в същия смисъл. Това е решаващия мотив на съда. За пълнота състава е изложил и мотиви за това, че Г. Д. не е бил управител към момента на подаване на жалбата, а само съдружник и не е бил процесуално активно легимиран, с каквато легимация по решение на ОС на дружеството е разполагал другия управител. Извън това, че развитите от касатора оплаквания и съображения са ирелевантни и към допълнително приетото от съда за недопустимост на обжалването, тъй като са свързани с оплакване за неправилност на изводите на съда, а не с лимитивно очертаните основания по чл.280, ал.1, т1 -3 ГПК, то и дори и да се установи такова противоречие то не би се отразило на основния решаващ извод на съда за недопустимост на жалбата срещу акт неподлежащ на инстанционен контрол.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 534 от 05.03.2013 г. по ч.гр.дело №4336/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ч ЛЕНОВЕ: