ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 791
София, 18. юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на Седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6717 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 66/22.04.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 115/2013, с което е потвърдено решение № 50/08.01.2013 на Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 286/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за сумата 600.000,00 лева обезщетение на имуществените и неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, т. 1, 2 и 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът В. С. Д., представляван от адв. П. В. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да се претендират вреди от незаконно задържане под стража независимо и отделно от вредите от неоснователно обвинение, който (въпрос) е решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Р. о. с. и П. на Р. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 18.07.2003 до 16.02.2007 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 116 и чл. 309 НК, като по отношение на него в продължение на четири години е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Ищецът е претърпял вреди от това, че е преследван наказателно за престъпление, което не е извършил, в т.ч. че бил осъден на първа инстанция и едва в последствие – оправдан, но за вредите от това отговаря органът, който повдига и поддържа обвинението.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той е решен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, установена с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004, ВКС, ОСГК. Претендират се вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, но се твърди също, че наложените мерки са потвърждавани от съда (т.е. признато е по надлежния ред, че е имало законно основание за задържането). Твърди се, че в хода на наказателното производство има постановена осъдителна присъда, но се твърди също, че окончателната и влязла в сила присъда е оправдателна. Съгласно ТР № 5/2013 на ВКС, ОСГК съдът не е легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от незаконно задържане под стража, той е легитимиран да представлява държавата само по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД на ЗОДОВ, ДВ, бр. 38/18.05.2012) в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 66/22.04.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 115/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.