О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр.София, 19.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3715/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.02.2013 г. по гр.д.№ 9945/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6376/ 2012 г. и като краен резултат са уважени предявените от В. Я. Й. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 02612/ 02.02.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт връзки с обществеността” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 170 лв.
Според жалбоподателя съществува противоречива съдебна практика по въпроса подлежи ли на разглеждане по същество спор за законност на уволнение, за което работодателят сам е отменил заповедта си преди завеждане на исковата молба и релевантно ли е уведомяването на работника за тази отмяна. Освен това повдига правния въпрос дали доставката на електронно писмо (e-mail) на електронен адрес на получателя е равнозначно по последици на доставката на писмен документ на същия адресат. За този въпрос касаторът поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на обжалването.
Ответната по касация страна В. Й. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. По първия въпрос поддържа, че противоречието в практиката е преодоляно с постановяване на решение на ВКС по чл.291 ГПК, а за втория заявява, че няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че съдът го е разрешил правилно при установените по делото факти.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е установил, че ищцата е работила в ответното дружество по трудово правоотношение, като на 02.02.2012 г. работодателят издал заповед за уволнението й на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. На 07.02.2012 г. представител на дружеството – работодател издал нова заповед, с която оттеглил изявлението си за уволнение на служителката. Тази заповед е изпратена във вид на електронно съобщение на ищцата на 09.02.2012 г., а като писмен документ й е връчена на 15.02.2012 г. Ищцата признава, че е получила електронното съобщение на 09.02.2012 г., но не се е запознала със съдържанието му веднага. На 13.02.2012 г. същата е депозирала в съда искова молба за оспорване законността на уволнението от 02.02.2012 г. и този иск е допустим, макар заповедта да е отменена от работодателя преди предявяването му, защото не е установено заповедта за отмяна е достигнала до знанието на ищцата преди 13.02.2012 г.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси обуславят обжалваното решение. За първият от тях не се оправдават доводите на касатора, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Както основателно възразява ищцата в отговора срещу касационната жалба, този въпрос вече е разрешен от ВКС по реда на чл.291 ГПК (срв. решения № 935 от 28.12.2009 г. по гр. д. № 3558/2008 г., III г. о. и № 304 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2011 г., IV г. о.). Въззивният съд е съобразил тази практика, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато противоречивата практика вече е уеднаквена от касационната инстанция, не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК
Вторият въпрос обаче, освен че обуславя въззивното решение, има и претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Относно правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ, няма данни за установена практика, поради което обжалването следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.02.2013 г. по гр.д.№ 9945/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 203,40 лв (двеста и три лева, четиридесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: