3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
С.,21.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 341/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Кр. Р. срещу Решение от 03.11.2010 год., постановено по гр.д. № 504/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд , с което след като е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр. д. №49/2010 год. на Дупнишкия районен съд е постановено ново решение, с което е отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на И. З. Г. от [населено място], извършено със заповед № 7/04.08.2009 год., на Управителя на [фирма], [населено място], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор качество на производствените процеси” и [фирма] е осъдена да заплати И. Г. сума в размер на 3 188,82 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените вреди от принудителна безработица за периода от 16.12.2009 год. до 20.05.2010 год.Присъдени са разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация И. З. Г. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното към касационната жалба изложение са посочени два материалноправни въпроса , а именно: 1. дали при дисциплинарно производство работодателят трябва лично да снеме обясненията на работника, тоест дали следва сам да го изслуша или приеме писмените му обяснения или може да възложи това на друго лице от персонала на предприятието и 2. относно начина, по който работникът или служителят следва да бъде известен /поканен/ да даде устни или писмени обяснения относно допуснатата дисциплинарно нарушение – само писмено , вкл. чрез електронно средство или и устно, вкл. по телефона.
Посочен е и следния процесуалноправен въпрос : С какви доказателствени средства може да се установява изпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл. 193,ал.1 ГПК – само писмени и или и гласни такива
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС. Представени са копия от съдебни актове.
Така формулираните въпроси обаче нямат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК с очертаните по- горе белези.
Последното е така, доколкото същите не са били предмет на разглеждане във въззивното решение в аспекта, в който са поставени :
Въззивният съд след като е обсъдил събраните по делото доказателства както писмени , така и гласни, е направил извод, че в случая изискването на закона, работодателят да вземе обяснения на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание, регламентирано в чл. 193 КТ, не е изпълнено . Този извод на съда не е формиран поради това, че обясненията не са били взети лично от работодателя , нито защото служителят не е бил поканен по определен ред да даде тези обяснения , а доколкото анализа на доказателствата по делото сочи, че такива обяснения преди налагане на наказанието не са искани.
Посоченият процесуалноправен въпрос също не е повлиял на изхода на делото, доколкото при формирането на своите фактически изводи съдът не е изключил от обсъждане едни или други доказателствени средства като недопустими. Както се посочи вече, обсъждани са както писмените , така и гласните доказателства, включително представената по делото извадка за проведени телефонни разговори по мобилен телефон.
Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Когато правни въпроси не са формулирани или посочените от касатора не представляват такива въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, е налице е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждане на посоченият от касатора допълнителен критерии, за допустимост на касационното обжалване, който следва да се квалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, както и представените във връзка с него съдебни актове.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 03.11.2010 год., постановено по гр.д. № 504/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: