2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 791
София, 22,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 51 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В и К-С. Е.-Т. против решение № 229/8.10.2012 г. по в.гр.д. № 344/2012 г. на Ловешки ОС, с което се потвърждава решение № 128/20.06.2012 г. по гр.д. № 223/2012 г. на Троянски РС, с което касаторът е осъден да заплати на Л. АД-Т. сумите: 19 115.84 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва, 764.63 лв. разноски за д.такса и 120 лв. разноски за експертиза.
Ответното по касационната жалба АД е подало отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна.
В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: Правилни ли са изводите на съда относно приложението на чл.20 и 20а ЗЗД относно точния смисъл на договорните клаузи при наличието на изменение на материалния закон и въвеждането на ДКЕВР като единствен регулаторен орган да утвърждава цените на които В. операторите предоставят услугите си?, 2. Следва ли да се приеме, че утвърдените след подписване на договора ОУ за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. С. О. преуреждат облигационното правоотношение, предвид това, че според чл.11,ал.7 ЗРВКУ В. операторите публикуват одобрените от комисията ОУ на договорите за В. услуги.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Спорът по делото е за единичната цена за пречистване на един кубически метър отпадна вода. Съдът се е мотивирал, че за процесния период се прилагат цените уговорени в договора от 1.08.2012 г., а не по решенията на ДКЕВР, с които тя утвърждава пределни цени.
Видно от писмо изх. № В-17-03-6/16.05.2012 г. на ДКЕВР до касатора, на основание чл.14,ал.3 ЗРВКУ прилаганите от В. операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията.
Първият въпрос не може да обуслови приложно поле за касационно обжалване, защото: 1. Правилността е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК., 2. Няма посочено нито едно от изброените в чл.280,ал.1 ГПК три допълнителни основания.
По вторият въпрос също няма посочено някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос. Представено е Р 294/22.11.2012 по в.т.д. 208/2012 на ВТАС, за което обаче няма данни да е влязло в сила. Решенията на Върховният административен съд не се включват в практиката по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Въпреки това, следва да се има предвид, че касаторът се позовава на практика от 2006 г., докато практиката през 2011 г. приема, че в регулаторната функция на ДКЕВР не се включват конкретните цени в договорите между изпълнителя на В. услугата и възложителя-адм.д. № 5498/2011 г.
Бланкетното позоваване на законовия текст-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 229/8.10.2012 г. по в.гр.д. № 344/2012 г. на Ловешки ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: