О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр. София, 22.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3335 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника И. Б. Г. срещу решение № 34 от 06. 03. 2018г. по в. гр. дело № 361/2017г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 308 от 20. 10. 2017г. по гр. д. № 283/2017г. на Габровски районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 6 963. 41 лв., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съставляваща неотчетени и невъзстановени служебни аванси и депозити, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Касаторът – ответник поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено или обезсилено, като му бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред всички инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба И. Б. Г. релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли да се определя като „отчетник“ по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ лице, изпълняващо длъжност, която основно и трайно не е включвала функции да съхранява, разходва и/или отчита предоставени му от работодателя парични средства и материални ценности?; 2. „Налице ли е „отчетническа дейност“ по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ако работникът добросъвестно е получавал по личната си банкова сметка парични суми от работодателя си без изрично и конкретизирано основание и указание за начин на разходване, като цел, размер и/или лимит?“ и 3. „При липса на въведени твърдения от ищеца – работодател, че ответникът – работник е МОЛ и такива, че същият е извършил умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя, следва ли същия да носи пълна имуществена отговорност по чл. 297, ал. 1, т.2 КТ?“, които сочи, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 448/17. 06. 2010г. по гр.д.№21/2009г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 152/01. 06. 2015г. по гр.д.№6083/2014г. на ВКС, Четвърто г.о.. Не излага обстоятелства относно допълнителното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски, сторени пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ с цена над 5 000 лв., но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предявеният иск е с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса от невъзстановени служебни аванси и депозити, платени от работодателя – ищец по лична банкова сметка на ответника, изпълняващ длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ по сключен между страните трудов договор.
Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 6 963. 41 лв., приемайки че страните са в трудовоправни отношения за периодите: 09. 03. 2016г. – 06. 06. 2016г. и 30. 06. 2016г. – 13. 01. 2017г., по които ответникът – работник е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, която според т. 30, б. „д“, „ж“ и „з“, раздел трети от връчената му длъжностната характеристика включва материално-отчетнически функции по отношение на служебните аванси и депозити, които след изпълнение на превозната задача следва да бъдат отчетени с надлежни разходо – оправдателни документи, а неизразходваните – да бъдат възстановени на работодателя. По възражението на ответника – работник, че процесните парични суми съставляват трудово възнаграждение – устно договорено над посочения в трудовия договор размер от около 463лв., решаващият съд е счел свидетелските показания досежно размера на договореното трудово възнаграждение като елемент от трудовия договор за недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 62, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, поради това че писмената форма е форма за действителност на трудовия договор. Съобразно неоспореното заключение на икономическата експертиза, според което от предоставените служебни аванси и депозити по процесните трудови договори е останала неотчетена от ответника сума в размер на 6 963. 42 лв., въззивният съд е приел наличието на липса на парични средства в този размер. Възраженията на ответника, направени за първи път с въззивната му жалба, досежно получаването на процесните служебни аванси и депозити като командировъчни средства и приложението на чл. 271, ал. 1 КТ за добросъвестно получени от работник или служител парични средства от работодателя, е намерил за преклудирани.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Релевираните от касатора въпроси не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – обстоятелство, изключващо касационния контрол на въззивния съдебен акт, без да е необходимо обсъждане на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Решаващите правни изводи на въззивния съд, довели до уважаване на предявения иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, са че заеманата от ответника длъжност включва материално-отчетнически функции по отношение на получените служебни аванси и депозити, т.е. че ответникът притежава качеството „ отчетник“, и че получените неотчетени парични средства с надлежни документи съставляват липса, подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Следователно Габровски окръжен съд е счел, че в основните и присъщи трудови функции на ответниковата длъжност са включени отчетнически функции, а не че това са допълнителни функции или такива, извън приетата от работника длъжностна характеристика, в какъвто контекст е зададения първи въпрос от касатора. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд поради това, че е поставен за първи път от ответника с въззивната му жалба и е преклудиран. Въпреки това той не е обуславящ, тъй като процесните суми са получавани от ответника с посочване, че съставляват служебни аванси и депозити, които съгласно длъжностната характеристика за ответниковата длъжност подлежат на отчитане пред работодателя, т.е. те не са трудови възнаграждения, за да попадат в приложното поле на чл. 271 КТ за добросъвестно получени суми от работодател, съставляващи трудови възнаграждения или обезщетения по трудови договори, които не подлежат на връщане. Без значение за крайния изход на процесния спор е и поставеният трети въпрос, доколкото въззивният съд е приел за посочени в исковата молба твърденията на ищеца, че ответникът има отчетнически функции досежно процесните суми и е реализирал липса с неотчитането им пред работодателя, т.е. това е въведеният предмет на спора. Втората част от третия въпрос за вида на носената от работника имуществена отговорност е относим към правилността на обжалвания съдебен акт, чиято проверка може да се извърши само след допускане на касационния контрол, ако са налице основанията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за служебно допускане на касационен контрол поради вероятна нищожност или недопустимост на обжалвания акт. Исковата молба не е нередовна, а съдържа достатъчно обстоятелства и петитум досежно разгледания иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Преценката дали ответникът притежава отчетнически функции относно заеманата длъжност и реализирал ли е липса, е по съществото на спора и няма никаква връзка с редовността на исковата молба и допустимостта на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 840 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, платен по банков път с авизо местен превод от 06. 06. 2018г., приложено към отговора на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 06. 03. 2018г. по в. гр. дело № 361/2017г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 840 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.