3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
С., 04,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 143/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 14 от 03.11.2011 г. по т.д. № 77/2011г. на Разградски окръжен съд .
Ответникът по касация – [община], чрез пълномощника си – адв. Х. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел общо текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е, че „съществените въпроси били – 1/”Длъжен ли е съдът служебно да следи за допустимостта на процеса и да се занимае с въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК”, 2 / „ Допустимо ли е съдебно решение, с което съдът не се произнесъл относно допустимостта на иск по чл.124 от ГПК и наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ГПК” и 3/ „Може ли постановеното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо под предлог, че съдът не е заел становище относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са хипотетични и нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд, каквато е правната дефинитивност на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Извън това, разгледан и уважен е бил предявения иск по чл.26 ЗЗД / каквато правна квалификация са дали както първостепенния така и въззивния съд/, поради което поставените въпроси касаещи искове – отрицателни установителни или положителни по чл.124 ГПК нямат релевантност към настоящия спор въобще. Доколкото страната е заявила и в касационата си жалба доводи за недопустимост на предявения иск, като от изложението й / отново разглеждащо иск по чл.124 ГПК, какъвто не е бил предявен/ може да бъде изведен само довод за това, че за ищеца не е налице правен интерес от воденето на иска. Това твърдение обаче е било обсъждано в контекста на ирелевантни доводи, свързани с неправилно определен предмет на производството и с общо изразено житейско разбиране, че след обявяване на договорите за нищожни линиите, техен предмет щяли да бъдат преустановени. Изводът е отнесен към твърдението за недопустимост на иска и с поддържаното, че „ ищецът не сочел аргументи” за това какъв ще бъде „ ефекта от съдебното решение”.
Съобразно изложеното и в касационната жалба, страната не обосновава довод за недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като предявеният иск от [община] против касатора, съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба е иск за прогласяване нищожност на договори, по които ищеца и ответника са страни.Всяка от страните има правен интерес от прогласяване нищожност на договор, по който е поела конкретни задължения с оглед противоречието му с императивни разпореждания на закона. Освен това, преценката за допустимост на иска винаги предхожда тази по съществото на спора и имплицитно се съдържа в съдебния акт, с който иска е разгледан по същество. А и в разглеждания случай по доводите на касатора – Разградски окръжен съд, с обжалваното решение изрично се е произнесъл и по допустимостта на исковете. По изложените от страната доводи следва да се отбележи, че същите са ирелевантни към преценката за допустимост тъй като предявяване на иска и неговата допустимост не се съобразява с правните последици от съдебното решение по спора, а с изискването на закона за допустимост на претенцията към нейното предявяване .
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на фактически, хипотетични въпроси, които нямат относимост към случая.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Разградски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 03.11.2011 г. по т.д. № 77/2011г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [община] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: