О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 791
гр.София 13.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 138/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „П” ЕООД, със седалище гр. П. против решение от 08.10.2008 г. по гр.д. № 615/2008 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.д. № 2183/2006 г. на П. районен съд и е уважен иск по чл.108 ЗС.
Касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществени материалноправни и процесуално правни въпроси, каквито били законовите предпоставки за реституиране на правото на собственост в патримониума на праводателите на ищците, по реда и условията на ЗСПЗЗ, за които предпоставки решаващият съд приел, че са доказани, зачитайки доказателствената сила на постановеното по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, решение в противоречие с касационната практика, че разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ е неотносима за празни и незастроени имоти, каквито бил процесният. Поставените на обсъждане съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси и несъобразени с практиката на ВКС, според касаторът били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира практика в решение № 1161/2002 г. по гр.д. № 732/01 г. на ВКС ІV-то г.о.
Касационният съд счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения.
Неотносима към спорното правоотношение е цитираната от касатора практика, според която моментът на включване на имота в трайните активи на предприятието е от значение за това дали правоимащите могат да получат реалната си собственост. В цитираното решение № 1161/02 г. касационният съд е разгледал спор за конкуриращи се права на собственост между страните-тези на правоимащите по реституционния ЗВСОНИ и тези права на дружества, придобили собственост, по силата на приватизацията и ЗППДОП.
В настоящия спор касаторът, в качеството си на ответник е заявил свои права на собственост върху процесния имот, като част от апортирания в капитала му имот, целият с площ от 55 405.83 кв.м., за който е бил отреден УПИ * П. Единственото доказателство – учредителния акт от 14.04.2006 г. е обсъдено от съда, като недостатъчно, за да легитимира касатора, като едноличен собственик на капитала, защото обстоятелството не е било вписано в търговския регистър. Това налага извода, че се касае до произнасяне по различни правоотношения и спор за материално право, между страни, заявили самостоятелни права на собственост, на различни правни основания, поради което не може да се направи констатация за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото касационният съд не констатира противоречива практика, относно приложението на правната норма на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, по силата на която решаващият съд е признал предпоставки за реституиране на процесната земеделска земя, в лицето на праводателите на ищците, а и по силата на влязлото в сила решение на районния съд, постановено по реда и условията на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ.
Отсъствието на противоречива съдебна практика на съдилищата, относно приложението на една и съща правна норма не налага необходимост от корективното й тълкуване, тъй като е ясна и изчерпателно формулира предпоставките за реституиране на земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, определени със застроителния и регулационен план, или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица, или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Изключението, като забрана да се реституира имота, ако върху него има построена сграда не е налице в конкретния случай и приложената правна норма от съда е тълкувана съобразно постоянната съдебна практика в същия смисъл.
По тези съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 571/8.10.2008 год. по гр.дело № 615/2008 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на„П” ЕООД, със седалище гр. П., с вх. № 2695/5.11.2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: