2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 906 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Л. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 76 от 23.03.2011 год., по в.т.д.№ 20/2011 год., с което е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд № 13 от 25.10.2010 год., по т.д.№ 22/2010 год. и е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на ТД [фирма], [населено място], на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД, сумата 77 300.50 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка на пластмасови компоненти / детайли за изделие PSsofa/, по поръчка вх.№ 1403/29.09.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.04.2010 год. до окончателното и изплащане, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 3 827.29 лв., обезщетение за забава и на основание чл.78, ал.2 ГПК- 8 044 лв., деловодни разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, а именно: “В забава ли е възложителят по договор за изработка, когато изработеното е негодно – изработено при липса на одобрени от него проекти/ мостри/?” е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решения на ВКС: № 1616/ 06.12.1999 год., по гр.д.№ 972/99 год. и № 318/27.06.1994год., по гр. д. № 177/94 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал. 1 ГПК не е взела становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са съществували трайни и дългогодишни търговски отношения, породени от сключени помежду им договори за изработка като за отделни периоди – 01.05.2006 год.- 01.05.2007 год. е съществувало писмено споразумение в тази насока. По силата на така съществуващите между страните отношения ищцовото ТД е изработвало детайли за ответника и съобразно конкретна негова поръчка, като за 2009 год., по поръчка от 29.09.2009 год. съконтрахентите са договорили както конкретно количество детайли, така изричен срок на изпълнение.
Следователно обстоятелството, че [фирма], в качеството си на възложител не е приело изработеното от страна на изпълнител, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обуславя правен извод, че последното е неизправна страна по договора, поради което в негова тежест следва да бъдат поставени и неблагоприятните правни последици на неизпълнението. Позовавайки се на събраните по делото доказателства и на законовото правило на чл.264 ЗЗД въззивната инстанция е преценила като неоснователно въденото от ответника възражение по чл. 95 ЗЗД, че неприемането не е виновно, а произтича от некачественото изпълнение на готовия престиран от изпълнителя трудов резултат.
Изложени са съображения, че за да се възползва от предоставената му от законодателя с нормата на чл.265 ЗЗД правна възможност възложителят трябва да е изразил готовност да приеме работата и само констатираните в същата при приемането и недостатъци да са обусловили отказът му, какъвто не е разглежданият случай поради отсъствие на доказателства. Като неоснователно въззивният съд е преценил и направеното в тази вр. възражения за договорно неизпълнение от страна на ТД- изпълнител, предвид липсата на двустранно приети чертежи и мостри на изработеното.
Обстоятелството, че в поръчката до изпълнителя възложителят не е посочил, че възложените за изпълнение детайли следва да бъдат изработени след предварително съгласуване между страните на чертежи и мостри за тяхното изпълнение, според съжденията на Великотърновския апелативен съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение, обуславя правен извод, че изработеното е следвало да отговоря на качеството на тези детайли, които са били изпълнени от ищцовото ТД по предходната поръчка, приета и заплатена без възражения от ответника.
Поради това въззивният съд е счел, че отказът на „Т.”АД”АД да приеме предложеното му от [фирма] изпълнение на готовия трудов резултат се явява неоправдано неоказване на дължимото съдействие от страна на кредитора, поставящо го във виновна забава по см. на чл.95 ЗЗД.
Позовавайки се на събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, вкл. изразеното в първия отговор на ответника, като възложител съгласие, да приеме изработеното до 25. 11.2009 год. решаващият съд е отрекъл представеният по делото рекламационен протокол от 18.07.20089 год., както и възникналите през м.VІІ.2009 год. разногласия между страните, да са били относими към процесната поръчка, поради което е изградил краен правен извод, че щом срещу изработеното не е надлежно възразено, то по силата на чл.264, ал.3 ЗЗД също, при липса на доказателства в противна насока , следва да се счете за годно за предвиденото в договора негово предназначение и съгласно въведената с чл.264, ал.3 ЗЗД презумпция работата е била надлежно приета и от този момент плащането на следващото се на изпълнителя възнаграждение е дължимо – чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.264 ЗЗД.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос се явява релевантен за крайния изход на делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на визирания критерий за селекция.
Освен, че цитираните съдебни решения са на отделни състави на ВКС, поради което нямат характер на задължителна съдебна практика по см. на поддържаното основание, както изрично е посочено в т.2 на ТР № 1/9.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и само по себе си това изключва основателността на искането за достъп до касационен контрол, уреден по действащото законодателство като факултативен, а не задължителен, то възприетото от въззивния съд разрешение, според което задължението за заплащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя става изискуемо с приемане на изработеното, а неоправданото неприемане от страна на кредитора на предложената от изпълнителя престация на готовия трудов резултат, поставя първия в забава, когато липсва направено възражение за неправилно изпълнение или то е останало недоказано, както е в разглеждания случай, е в пълно съгласие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.264 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД, израз на която са и приложените съдебни актове на ВКС.
Следователно различният правен резултат по делата е обусловен от различните факти и доказателства по същите, което е ирелевантно за наличието на визирания селективен критерий – самостоятелно основание за изключване на приложимостта му.
Що се касае до обосноваността на извода на въззивния съд, че между страните не е съществувала уговорка за изработване на възложените детайли съобразно двустранно одобрени проекти и мостри, което изключва същите да са негодни само на това основание за предвиденото тяхно предназначение, то дори и евентуално да е основателно оплакването на касатора за несъответствие на фактическите изводи на въззивния съд със събраните по делото доказателства, то този порок, свързан с правилността на обжалвания съдебен акт е без значение за предпоставките за допускане на касационното обжалване и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Всъщност, само за прецизност следва да се посочи, че всички останали наведени в изложението на касатора доводи са свързани с поддържаните в касационната жалба оплаквания – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което явно същият е допуснал недопустимо от процесуалния закон отъждествяване на последните с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което и предвид изхода на делото в касационната инстанция, настоящият съдебен състав не следва да се произнася по отговорността за същите- арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 76 от 23.03.2011 год., по в.т.д.№ 20/2011 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: