O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр.София, 11.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 5635/
2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 257, ал. 1 вр. с чл. 255, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 6880 от 02.11.2015 г. на [фирма] чрез представляващия го В. Н. Д. за определяне на срок поради бавност за произнасяне от страна на Варненския апелативен съд по искане на дружеството за определяне на друг съд компетентен да разгледа въззивната му жалба срещу решение № 2766 от 22.06.2015 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 2702/2015 г. Молителят твърди, че искането му до апелативния съд е по спор за подсъдност по чл. 122 ГПК и е направено за първи път с негова частна жалба от 13.08.2015 г. срещу определение от 05.08.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр.д №2253/2015 г. , а след това и с жалба от 24.08.2015 г. срещу определение от 20.08.2015 г. по същото въззивно дело, както и с отделна молба от 12.10.2015 г., но до настоящия момент няма произнасяне по него.
В изпратеното ведно с молбата становище на Варненския апелативен съд е посочено, че ч. гр. д. № 488/2015 г. образувано пред него по частна жалба на страната от 24.08.2015 г. е своевременно приключило с определение № 624 от 17.09.2015 г. за потвърждаване на определение от 20.08. 2015г. на Варненския окръжен съд по гр.д №2253/2015 г. за връщане на частна жалба срещу определение от 05.08.2015 г. по същото въззивно дело. Изразено е и разбирането, че по същество искането на жалбоподателя е за развиване на процедура по чл. 122 ГПК, по която апелативният съд не е компетентен в случая, а молбата на страната от 12.10.2015 г. съдържаща искането е препратена на Варненския окръжен съд с разпореждане от 13.10.2015 г.
За да се произнесе по молбата за бавност, настоящият състав съобразява следното:
Видно от данните по делото, с първата си частна жалба от 05.08.2015 г. страната е поискала от компетентния по нея апелативен съд да определи друг равен по степен на Варненския окръжен съд, който да разгледа като въззивна инстанция образуваното по негова искова молба производство пред Варненския районен съд по гр. д. № 2792/2015 г. за обявяване на нищожност на решение от 18.11.2014 г. на Варненския окръжен съд по в. гр.д. № 1787/2014 г. Искането си страната е аргументирала с основание за отвод на всички съдии от Варненския окръжен съд по чл. 22, ал. 1, т.1 ГПК поради това, че решението, обявяването на чиято нищожност се иска, е постановено от състав на същия окръжен съд. Следователно независимо, че страната квалифицира искането си по чл. 122 ГПК като възражение за неподсъдност, по същество се касае за възражение за отвод на съда. По възражението за отвод Варненският окръжен съд се е произнесъл своевременно, веднъж с обжалваното определение от 05.08.2015 г., и втори път с определението си от 20.08.2015г., като го е приел за неоснователно. Тези две определения, като определения по отвод, не подлежат на обжалване пред по –горен съд. Основанията за отвод на съда посочени в чл. 22, ал. 1 ГПК касаят правилността на съдебното решение, а не неговата допустимост, но без да са от категорията на съществените процесуални нарушения когато са били налице основанията за отвод, но съставът не се е отвел.
Следва да се отбележи, че страната не разполага с процесуално право сама да инициира процедурата по чл. 122 ГПК. В хипотезата на спор за подсъдност по чл. 122 ГПК, компетентен да го повдигне е единствено съдът комуто делото е изпратено от друг съд поради преценка за неподсъдност. Преценката дали делото му е родово и местно подсъдно всеки съд извършва сам. Възможно е тази преценка да е свързана и с възражение на страна за родова или местна неподсъдност на спора, като сроковете, в които такова възражение е допустимо, са различни за двата вида подсъдност. От посоченото обаче не следва, че страната може да възбужда директно спор за подсъдност по чл. 122 ГПК и това е така, защото съгласно чл. 121 ГПК тя разполага с възможността да обжалва определението по повдигнатия от нея с възражение или служебно от съда въпрос дали делото му е подсъдно. В случая спор за подсъдност няма. Страната с искането си всъщност повдига въпроса кой друг от окръжните съдилища определени по правилата на функционалната подсъдност като втора инстанция може да разгледа въззивната и жалба, с каквато възможност под формата на възражение за неподсъдност, предвид уредбата на производството по подсъдността в чл. 119 ГПК, тя не разполага и вън от хипотезата на чл. 122 ГПК. По искането на страната, дори условно разгледано като възражение за родова неподсъдност, на което тя предвид стадия на развитие на основното исково производство все още има право съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК, компетентен е окръжният съд като въззивна инстанция, а не апелативният, поради което и правилно последният е изпратил молбата съдържаща трето подред искане в тази насока именно на Варненския окръжен съд.
Предвид, че исканото от страната дължимо процесуално действие от страна на апелативния съд е вече извършено, то молбата и за определяне на срок за извършването му, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6880 от 02.11.2015 г. на [фирма] за определяне на срок, в който Варненският апелативен съд да се произнесе по искане за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа въззивна жалба срещу решение № 2766 от 22.06.2015 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 2702/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: