3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр. София, 11.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. В. Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3194 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 22/04.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 548/2013 г. от състав на Окръжен съд – Ловеч.
С писмен отговор, ответниците по касационната жалба я оспорват.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на Окръжен съд – Ловеч, е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което на основание чл.200 КТ, в полза на наследниците на И. Василев И., ищци по делото, са присъдени обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди. Основанието за присъждането на сумите е, че при трудова злополука е настъпила смъртта на наследодателя на ищците. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, установяващи релевантните към определянето на обезщетение по чл.52 ЗЗД обстоятелства – добрите отношения между наследодателя и ищците, работоспособната възраст на починалия, добрите отношения в семейството, възрастта на преживелия съпруг и работоспособността на децата, икономическата конюнктура в страната, нарастващата оценка на загубен човешки живот, силната емоционална връзка между починалия и ищците по делото, поставената диагноза на преживялата съпруга „посттравматично стресово разстройство – депресивен синдром. Въз основа на всички тези обстоятелства и факти, съдът е приел, че общото определено обезщетение от по 45 000 лева за децата и 55 000 лева за преживялата съпруга са справедливи обезщетения по смисъла на чл.52 ЗЗД. От тези обезщетения, съдът е приспаднал получените суми по договора за застраховка на работниците, като застрахователни обезщетения.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи общия правен въпрос за съдържанието на понятието „справедливост” към настоящия момент, който се различава от обществено икономическите условия, при които е прието ППВС №4/1068 г., като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, според касатора е, даване на тълкуване на това понятие към настоящия момент, свързано с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По така поставения правен въпрос съществува многобройна и трайна съдебна практика, обективирана към настоящия момент в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав, като е съобразено и от състава на въззивния съд, постановил обжалваното решение. Съобразяването на тази задължителна съдебна практика от страна на въззивния съд, както и наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос, води до липса на соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, относно наличие на предпоставки за допускането на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/04.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 548/2013 г. от състав на Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.