4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 11.07. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 676 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. от [населено място], чрез адвокат В. С. от АК Г., срещу въззивно решение № 171 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 389/2016 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 69/09.06.2016 г., постановено по т.д. № 296/2011 г. на Окръжен съд Силистра за отхвърляне на предявените от Д. К. Ц. срещу М. С. К. искове, на основание чл.240 и чл.86 ЗЗД, за сумата от 68 252,60 лева, представляваща левова равностойност на 34 897 евро, дължима по договор за паричен заем от 17.10.2006 г., както и за сумата от 631,87 лева – законна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 17.02.2011 г.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, а именно: 1. При спор относно съществуване, изпълнение, респ. неизпълнение и прекратяване на договор за заем, тежестта за доказване единствено на заемодателя ли следва да се възложи, особено при установяване на отрицателни факти; 2. Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направеното извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти? Изложени са съображения за противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 69/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 584/2010 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба М. С. К., чрез адвокат П. Й. от АК С., не е подал писмен отговор.
Въззивният съд е приел, че ответникът е удостоверил с подписа си върху копие от задграничния му паспорт „получих сумата от 34 897 евро, Бенсхаим, 17.10.2006 г.”, под който са изписани трите имена на М. С. К. и подпис. Направеното оспорване от ответника на съществуването на заемно правоотношение между страните е прието за основателно, тъй като според съда ищецът не е доказал, че посочената сума е предадена на ответника, както и че ответникът се е съгласил да я върне. Във връзка с оспорване истинността на представения документ като неавтентичен в частта, в която е добавен текста „Кредитор: Д. Ц.”, според съда, признанието на ищеца и влязлото в сила решение № 169/17.03.2016 г. по адм.нак.дело № 146/2016 г. на Силистренския районен съд, с което Д. К. Ц. е признат за виновен, че съзнателно е допълнил посочения текст и като е положил подписа си в документа е изменил съдържанието му като му е придал вид на договор за заем, не доказват предаването на парите на ответника. За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивната инстанция е приела, че доколкото претенцията на ищеца се основава на облигационно правоотношение по сключен договор за паричен заем от 17.10.2006 г., той в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК следва да го докаже. Договорът за заем е реален – единият от елементите на фактическия състав е предаването на пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, а другият – съгласието за връщане, които според мотивите на обжалваното решение не са налице, тъй като изявлението на ответника за получаване на сумата от 34 897 евро, при неавтентичност на текста, посочваща ищеца като кредитор, не доказва предаването на парите на ответника. Въззивният съд е приел също, че след като по делото няма събрани доказателства за съгласие на ответника да върне сумата, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на сключен с другата страна договор за заем, поради което предявеният иск на основание чл.240 ЗЗД и обусловеният от него иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетението за забава в размер на законните лихви, за периода от 30.11.2009 г. до 17.02.2011 г., са неоснователни.
При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените от касатора и уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд процесуалноправни въпроси: При спор относно съществуване, изпълнение, респ. неизпълнение и прекратяване на договор за заем, тежестта за доказване единствено на заемодателя ли следва да се възложи, както и каква е доказателствената стойност на направеното от ответника извънсъдебно признание по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти, обуславят изхода на делото, но са разрешени в противоречие с решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 389/2016 г. на Апелативен съд Варна.
УКАЗВА на Д. К. Ц. от [населено място], чрез адвокат В. С. от АК Г., в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 1 377.69 (хиляда триста седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.