3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 12.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 300/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Р.П. – пълномощник на С. П. К. срещу въззивно решение № V – 125 от 04.12.2009 год.на Окръжен съд – Бургас,постановено по гр.д.№ 446/2009 год.,с което е потвърдено решение № 920 от 17.07.2009 год.,постановено по гр.д.№ 4624/08 год. на РС-Бургас,в частта,относно квотите,при които е допуснато извършването на съдебна делба между касатора,Р. Д. К. и К. П. Н. на недвижим имот,представляващ апартамент № 85,с площ от 71,52 кв.м.,находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес]вх.”Г”,ет.5,ведно с избено помещение № 85, както и 1.048% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без конкретно посочен правен въпрос. Твърди се,че заведеното дело за трансформация е един привиден процес образуван единствено в отговор на извършената разпоредителна сделка,поради което неправилни са изводите на съда ,че решението за трансформация на лично имущество има обратно действие.
Ответната страна – К. П. Н.,чрез пълномощника си адв.Ж.Й. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че направеното възражение от ответницата,изключващо по-голяма част от претендираните от касаторите права върху имота е безспорно доказано с влязлото в сила решение за трансформация на лично имущество.Същото има обратно действие и определя правата на бившите съпрузи към момента на придобиване на собствеността,поради което е без значение дали иска с правно основание чл.21 СК/отм./е предявен,респ.уважен след договора за замяна на съответна ид.ч. от имота,извършена между бившия й съпруг и касаторите.Прилагайки правилно разпоредбата на чл.114 във вр.чл.114 ЗС и чл.11 вр.чл.4 ПрВП съдът е приел,че исковите молби по чл.21 СК/отм./ не подлежат на вписване,но дори и да беше вписана,то това щеше да има само декларативни последици за третите лица.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.3 ГПК основание с конкретен въпрос. Макар и позовавайки се бланкетно на него следва да се посочи,че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да бъде посочено,че искът с правно основание чл.21 СК е отрицателен установителен иск,с който се цели оборването на законното предположение за наличие на съвместен принос,като се установи,че придобитото през време на брака имущество е придобито изцяло без какъвто и да е принос на другия съпруг ,т.е. невъзникването на съпружеска общност,поради отсъствие на съвместен принос в придобиването му.Този иск може да се предяви по всяко време,без ограничение от какъвто и да е срок и без оглед на основанието за прекратяване на брака.Правото да се иска изменение в размера на дяловете е преобразуващо и с упражняването му се създава ново правно положение относно частите на бившите съпрузи от прекратената с развода съпружеска имуществена общност.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ V – 125 от 04.12.2009 год.на Окръжен съд – Бургас,постановено по гр.д.№ 446/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: