1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр.София, 18.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2433 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.02.2018г. по гр.д.№1926/2017г. на ос бургас, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – Е. Д. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение , е отхвърлил като неоснователни исковете на жалбоподателя Е. П. против [фирма], с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, а именно: за признаване на уволнението му , извършено със заповед №3712 от 09.05.2017г.и заповед №3713 от 09.05.2017г., на основание чл.190, ал.1, т.2, 4 и 7 КТ , за незаконно ,за възстановяването му на заеманата от него до предишна длъжност „Търговски представител бизнес продажби“ в ответното дружество, за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 7 800 лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от 09.05.2017г.до 09.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на 06.06.2017г.до окончателното изплащане.
Прието е за неоснователно опракването на жалбоподателя, че работодателят не му е предоставил разумен срок за даване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ. Установено е по делото, че искането на работодателя за даване на обяснения е било връчено в 13.45 часа, като е бил предоставен срок за даване на обяснения до 14.30 часа. Констатира е, че предоставеното време е 45 минути, а не 0.45 минути, както твърди ищецът е съдът е счел, че този срок е разумен.
Изложени са съображения за това, че за едни от твърдяните нарушения – опитите за генериране на справки за цялата база данни на клиенти и за непредаването на мобилни телефони на [фирма], е била извършена проверка-разследване на 27.04.2017г.и от ищеца са били искани подробни писмени обяснения, каквито той е дал , поради което според съда за тези случаи не му е било необходимо допълнително време, за да извършва справки и проверки, преди да даде обяснения, тъй като фактите вече са му били известни. Прието е, че за останалите две нарушения, посочени в искането на работодателя-неявяването на работа и отправяне на заплаха за физическа саморазправа към прекия му ръководител С., фактологията не е сложна и не е изисквала по-дълъг период от време за да бъде дадено писмено обяснение, още повече, че работодателят в искането е изложил ясно, подробно и разбираемо установените от него до този момент факти.
Установено е, че ищецът-жалбоподател в настоящата инстанция е дал кратки обяснения, в които е посочил ,че след всичко случило се и отправените към него обвинения е бил много афектиран, няма как да позволи някой да го обвинява и според него това е служителят С., като заКато е взел предвид така установените факти съдът е счел, че предоставеният от работодателя срок от 45 минути изцяло съответства на критериите за разумен срок за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ , които е възприел и ВКС в съдебната практика.
Въз основа на тази цялостна преценка на съдбраните по делото доказателства съдът е приел, че доказателствата по делото не дават основание за несъмнен и категоричен извод, че ищецът е извършил три от вменените му четири нарушения на трудовата дисциплина.
По отношение на нарушението по чл.190 т.7 КТ съдът е счел, че доказателствата по делото водят до извод, че то е извършено от жалбоподателя. Установено, че на 05.05.2017г. св.Д. е получил по електронната си поща писмо от ищеца, в което е заявил, че „лично и физически ще разследва“ случая с опита за генериране на справки и последното нещо , което ще направи е да „измете пода“ с И. С., също служител на [фирма]. В писмото, приложено като доказателство жалбоподателят изрично е написал: “Не дай си боже следващата седмица да видя С. близо до моя комп. Лично и физически ще разследвам аз случая както аз си знам и това ще бъде последното нещо което ще направя и то е че ще измета пода с него!!!!!“. Самият ищец не е отрекъл,че е изпратил това писмо в обясненията си по чл.193, ал.1 КТ, като е посочил, че е сторил това, защото е бил много афектиран. Съдът е приел, че това нарушение на трудовата дисциплина е тежко и за него законът предвижда възможност работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение, съобразно чл.190 ал.1 т.7 КТ.
Съдът е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и е извършено тежко нарушение, което дава основание да се наложи най –нежкото наказание, поради което е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на работодателя да докаже по несъмнен начин извършването на нарушение на трудовата дисциплина, в случая такова по чл.190, ал.1, т.7 КТ, за задължението на работодателя да даде разумен срок за даване на обяснения по чл.193 КТ, за това съставля ли заплаха от един работник срещу друг основание за налагане на първия на най-тежко наказание-уволнение и длъжен ли е съдът да призове заплашеното от работника лице за да установи по безспорен начин има ли нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалватне и представя решения на състави на ВКС по точното приложение на чл.189 КТ и чл.193 КТ.
Настоящият съств на ВКС намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставеня въпрос на соченото основание. В практиката, намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК ррешение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; че това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай; че когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде; но когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени, като в този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима. Същото разрешение на въпроса е възприето и в решение № 221/30.07.2014 г. по гр. дело № 7639/2013 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от настоящия съдебен състав на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В практиката намерила израз в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема също така, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение. Налице е задължителна практика по въпроса за критериите за определяне на дисциплинално наказание, изразена и в решение от 17.03.2014 г., по гр.дело № 3731/ 2013 година, ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е задължен да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, в който смисъл е и даденото разрешение в решение № 372/01.07.2010 г., по гр.д.№1040 г., ІV г.о. на ВКС, според което дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, но при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
В практиката , възприета в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 11.05.2016 по гр.д.№3756/2015г., ІІІ г.о. на ВКС, се приема също така, че съдът следва конкретно във всеки случай да изследва и обсъди всички относими доказателства по делото и въз основа на същите да направи извод относно добросъвестността на работникът или служителят / респ. работодателят / при осъществяване на едно или друго право или изпълнение на задължение. Посочва се, че дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на санкционирания работник.
Именно в съотвествие с трайната практика на ВКС и преценявайки всички доказателства по делото, съдът е достигнал до извод за законосъобразността на извършеното уволнение.
Тази практика не е противоречива и не се налага да бъде променяна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 100 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2018г. по гр.д.№1926/2017г. на ос бургас.
ОСЪЖДА Е. Д. П. да заплати на [фирма] 100 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: