ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 792
София, 18. юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1584 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1831/04.12.2014 на Варненски окръжен съд по гр. д. № 2239/2014, с което е потвърдено решение № 70/27.05.2014 на Девненския районен съд по гр.д. № 903/2013 и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди, настъпили от професионално заболяване на основание чл. 200 КТ.
Недоволна от решението е касаторката С. Д. К., представлявана от адв. З. Й. от АК – В. като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото и за задължението на въззивния съд да следи служебно за допуснатите от първа инстанция процесуални нарушения и да допуска служебно доказателства, които въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на Решение № 185/27.05.2010 на ВКС по гр. д. № 5264/2008 и Решение № 226/29.03.2010 на ВКС по гр. д. № 4119/2008.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], представляван от юрисконсулт Р. Г., я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „бояджия метални изделия” в цех „Калцинация”, считано от 20.08.1996 г. до 10.06.2008 г., когато на основание чл. 331, ал. 1 КТ е прекратен трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение. В периода на договора след изменение на трудовото правоотношение ищцата е работила като „работник по обслужване на транспортни съоръжения” в цех „Калцинация”, „работник по обслужване на транспортни съоръжения” в цех „Калцинация, охлаждане и транспорт на лека сода”, като „помощник апаратчик и машинист на транспортни съоръжения” в цех „Калцинация и тежка сода” и до прекратяване на трудовия договор – като „работник по обслужване на транспортни ленти” в цех „Калцинация и тежка сода”. Съдът е приел въз основа на представената медицинска документация, както и от заключенията по съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, че ищцата страда от твърдените от нея в исковата молба заболявания, които са посочени в Списъка на професионалните болести („Увреждане на междупрешлени дискове в поясен отдел с радикулопатия LS-SI вляво“ и „Радикулопатия-шийна област С6-С7 вляво., Неврит на н. медианус вляво“), като с Решение на ТЕЛК, на ищцата е призната 56 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, но не е установен професионалния характер на заболяванията. При липса на установен професионален характер на заболяванията на ищцата, които не са признати по надлежния ред и предвид изтеклият гратисен период за заболяванията, който е едногодишен, съгласно Списъка на професионалните заболявания (заболяванията датират от 2013 г, т. е. 5 години след прекратяване на трудовото правоотношение), въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с установената практика. Те имат отношение към доказването на исковете, които са отхвърлени като недоказани поради неустановяване по надлежния ред на причинна връзка на заболяванията с въздействието на вредните фактори на работната среда и трудовия процес. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства, които установяват правнорелевантните факти, като прецени по вътрешно убеждение кои факти приема за доказани и кои не, както и че съгласно ТР № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото, а само в случай на оплакване във въззивната жалба. Не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото с посочените решения е прието, че признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно следствената връзка с професионалната болест е от изключителната компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване – на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи правото на обезщетение, като липсата на такова решение обуславя отхвърлянето на иска.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1831/04.12.2014 на Варненски окръжен съд по гр. д. № 2239/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.