О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр. София, 20.12.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №811/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] -гр.Бургас срещу решение №92 от 21.06.2010 г.на Окръжен съд-Търговище по в.гр.д. №101/2010 г., с което е потвърдено решение № 65 от 03.04.2008 г. на РС-Попово, постановено по гр.д.№390/07 по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД в размер на 2 290 лева и за присъждане на неустойка за забава в размер на 2 290 лева срещу Д. Н. Б. като едноличен търговец с фирма [фирма]-гр. П.. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице договор за изработка на работни облекла , по силата на който ответникът като [фирма]-гр.П. се е задължила да произведе работни облекла, които не са уточнени по вид и количество срещу дължимо възнаграждение платимо от ищеца [фирма] -гр.Бургас в размер на 2290 лева. Безспорен между страните е фактът, че така договореното възнаграждение е платено авансово на 18.09.2006 г.. Приел е, на базата на данните на изслушаната счетоводна експертиза и събраните свидетелски показания и писмени доказателства, че облеклата са били изработени и съответно предадени и приети от възложителя-ищец. Клаузата за неустойка за забава не фигурира в оригиналния договор подписан между страните, а е била дописана в копието, което е представено от страна на ищеца. С оглед изложеното въззивният съд е преценил,че така сключеният договор е бил изпълнен от страна на ответника изпълнител и следователно не подлежи на разваляне, поради неизпълнение и полученото авансово възнаграждение по него не подлежи на връщане като платено на отпаднало основание , съгласно чл.55 ал.1 от ГПК. Няма основание и за присъждане на търсената неустойка, с оглед изобщо липсата на подобна клауза в подписания договор между страните.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за неправилна преценка от страна на решаващия съд на доказателствената сила на наличната в ксероксно копие складова разписка от 24.11.2006 г. подписът, под която е оспорен от страна на ответника и от тук за разпределение на доказателствената тежест между страните, съгласно разпоредбата на чл.154 ал.3 от ГПК/отм./ , както и относно преценката на свидетелските показания изслушани по делото. Навежда оплаквания за липсата на мотиви в обжалваното решение относно част от приетите писмени доказателства.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила относно доказателствената сила на частен документ и разпределението на доказателствената тежест между страните във връзка с неговото оспорване, както и за липсата на мотиви на обжалваното решение. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 21.06.2010 г.на Окръжен съд-Търговище по в.гр.д. №101/2010 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.