О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2303/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощник адв.Р. С. от САК както и по касационна жалба на Б. Б. И. ,чрез адв. П. Т. от САК срещу решение №2592 от 12.12.2017г.по в.гр.дело №664/2017г.на Софийски апелативен съд , с която е потвърдено решение №7668 от 21.10.2016г по гр.д №16840/2013г. на Софийски градски съд по присъденото на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от публикуването на опозоряваща статия в издаван от ответника вестник .
Искът на Б. Б. И. е бил частично уважен от първоинстанционния съд , като по жалба на двете страни и след като на свой ред e обсъдил фактите по делото въззивният съд е приел ,че понесените от ищцата неимуществени вреди се изразяват в накърняване на личното достойнство и чест чрез публично изнесени твърдения че лицето от снимката в публикацията , което е нейното ,е жрица на любовта,проститутка ,назначена за отговорник в секс-империята на силов застраховател , които са твърдения са позорящи , уличават я в извършване на престъпления(склоняване към проституция, проституиране) не са установени като верни, не са били добросъвестно проверени преди да бъдат оповестени , няма дори индиции за тях, като няма и данни срещу ищцата,т.е лицето ,чиято снимка е била поместена в публикацията ,да се водят наказателни производства. Твърденията не само вменяват недостойно поведение от гледна точка на общоприетите морални разбирания ,уронват доброто име , но и приписват престъпления.Твърденията са илюстрирани със снимка на ищцата.Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства,според които ищцата не е имала занимания сходни с описаните в публикацията и се е притеснила от съдържанието й дотолкова , че е променила начина си на живот.Наред с отчетените негативни емоции, поради поместената в печатното издание нейна снимка, ищцата е била разпознавана и негативно оценявана при поява на публични места, от непознати лица прочели публикацията. Тези решаващи изводи са споделени от САС, като при репарацията на вредите въззивният съд е намерил присъденото обезщетение от 10 000 лева за справедливо.В отговор на оплакване за занижен размер на обезщетението е изтъкнато,че не се установява ищцата да е имала обществени ,политически или други изяви ,относно които накърненото добро име да е оказало негативна рефлексия,и че не са установени психологически проявления , излизащи от нормата на обичайно поведение в подобни случаи –депресивен синдром, стресогенна реакция.
В касационната жалба на ответника по иска „Ню Медиа Груп”АДе включено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Посочва се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК относно приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение , в противоречие с практиката на ВКС относно критерия, намерил израз с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. Защитата изтъква противоречие поради преценката на въззивния съд относно действително претърпените неимуществени вреди, резултат от процесната публикация. Посочени са реш.№ 142/2013г по гр.д № 419/2012г ІV г.о и реш. №394/2012г ІІІ г.о ,като според първото от тях справедливостта включва винаги конкретни факти и се извежда от преценката на конкретни факти .Посочва се решението да е в противоречие с практиката на ВКС относно размера на присъденото обезщетение ,по дела с ответник медии,а именно : Решение № 263/2013г по гр.д №1740/2011г, ІІІ г.о реш. № 62/2012г І. г.о и реш. №369/2015г по гр.д № 2098/2015 ІV г.о. Решенията не се прилагат и съдържанието им не е кометрирано, посочен е единствено размер на присъдените с тях обезщетения.
Изтъква се и чл.280 ал.2 ГПК, поддържа се очевидна неправилност относно обема неимуществени вреди и преценката им
Към касационната жалба на Б. Б. И. е приложено изложение, в което при изтъкнато основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се формулира въпрос : обществената и политическа активност на лице , засегнато от деликт,изразяващ се в неверни твърдения, които го поставят в неблагоприятна светлина с оглед разбирането за обществен морал , предполага ли по- интензивно засягане на неговата душевна сфера ,на неговите част и достойнство съответно предполага ли присъждане на по-висок размер обезщетение.Въпросът е формулиран в оспорване на посоченото в мотивите на въззивното решение, че „не се установява ищцата да е имала обществени , политически или други изяви ,относно които накърненото добро име да е оказало негативна рефлексия”.
Според защитата,така е изразено допускане обезщетението да се определи по правило в по-висок размер за лица с подобна характеристика.Опонира се, че засягане честта и достойнството има независимо от възрастовите, обществени, политически и др. характеристики на личността, че засягането не е по-слабо,или по- интензивно от обществено-политическата активност,а дълбочината с степента на увреждане зависят от личността. Затова изтъкнатото позоваване на отсъствието на този критерии в решението на въззивния съд е неправилно. То не може да послужи като основание за определяне на по- нисък размер на обезщетение .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по общо формулирания в жалбата на [фирма] въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението .
По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г ,както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на Върховен касационен съд ( решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о , реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о ,реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о , реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о.на ВКС и др) по общоважими аспекти, свързани с прилагането на критерия за справедливост при обезщетенията,независимо от качеството на ответника и дали увреждането е причинено от публикации в пресата.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на установената практика на ВКС по поставения въпрос . Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка, съответно мотивирана , не липсва в обжалваното решение и не е налице противоречие.
Не е налице и изтъкваното основание по чл. 280 ал.2 ГПК .
Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай.Това на първо място са естеството на неверните твърдения и злепоставящият ефект от тях ,които твърдения не само са били позорящи , о и вменяват престъпление. Изтъкната е накърнената репутация на ищцата.Обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в случаи на оклеветяване при злоупотреба със свободата на словото, са съобразени при размера на обезщетението,отчетена и е субективната реакция на увредената ,установена в конкретна степен .
При установените по делото отрицателни последици при ищцата, липсва пълно сходство по решаващо преценените факти и обстоятелствата по цитираните решения от практиката на ВКС, същите не са и коментирани в изложението от съдържателна страна. Съдебни актове , в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения не са аргумент за противоречива практика , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, за противоречиво прилагане на един и същ нормативно закрепен правен принцип или конкреткна норма, за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен , поначало не обосновават противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Разяснение кога има противоречие, т.е ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на същите неимуществени вреди , също се даде в редица решения на Върховен касационен съд.
При формулиране на правен въпрос от касаторката Б. Б. И. не е отговорено на общо изискане на чл. 280 ал.1 ГПК, отговорът на въпроса да е обусловил решаващите изводи на съда в решаваща за изхожда на делото насока. Изтъкването на въззивният съд на обстоятелства извън установените по делото ,които в друг случаи,т.е ако бяха налице ,биха обусловили по- висок размер на обезщетение , не е решаващ мотив на съда за определяне на обезщетението в конкретен размер.
Освен това,цитираните съображения на въззивния съд се интерпретират превратно от защитата. Като критерии при справедливо обезщетяване изтъкнатият мотив изразяват необходимостта от преценка на конкретната вреда , а не деление на гражданите на обществено-политически изявени лица и други лица. Накърняването на честта и доброто име винаги е вредоносно за неимуществената сфера на личността , но допускането при конкретни лица ,че с оглед общественото им положение и известност вредата може да е по-голяма,не е израз на неравно третиране ,а е израз на установеното в практиката на ВКС разбиране , че критерият за справедливост не е абстрактен и включва винаги конкретни факти , относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател. Именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, относно личността на увредения включително.
Разноските остават за страните , както са ги направили .
Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на. решение №2592 от 12.12.2017г.по в.гр.дело №664/2017г.на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .