О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело № 690/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от К. Р., чрез адвокат Мариана А., с вх.№6964 от 31.08.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №1409 от 02.08.2011 год. по ч.гр.д.№1872/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане № 13093/15.04.2011 год. по гр.д.№2812/2006 год. на Софийския градски съд,ГК,І-во Г.О.,1-ви състав, с което е указано на настоящия жалбоподател, в качеството му на жалбоподател срещу постановеното решение по същото гр.д.№2812/2006 год. по описа на Софийския градски съд, да заплати такса за превод на обжалваното решение, за да бъде изпратено на другия ответник по делото със седалище САЩ. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.199, ал.3 ГПК, отм., защото доказателство за внесена такса за превод, не представлява приложение към въззивната жалба по смисъла на чл.199, ал.1, б.”в” ГПК, отм.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е приел, че разпореждането, с което е указано на жалбоподателя да внесе такса за превод на обжалваното от него решение, не е прекратително определение, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване по чл.213, б.”а” ГПК, отм. Това разпореждане е такова по движение на делото, като даже самият жалбоподател в частната си жалба признава, че то не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Не всички определения, които постановява съдът в хода на производството, подлежат на самостоятелно обжалване. Подлежащите на отделно обжалване са само определенията, изброени в чл.213, б.”а” и „б” ГПК, отм. След като обжалваното разпореждане на Софийския градски съд не попада в хипотезата на чл.213, б.”а” ГПК, отм., като прекратително, не е и изрично посочено от закона като обжалваемо, правилно Софийският апелативен съд е приел, че това разпореждане на Софийския градски съд не подлежи на самостоятелно обжалване. За правилността на този извод е без значение, дали първоинстанционното разпореждане е такова по чл.199, ал.1 ГПК, отм., или друго по движението на делото. Допустимостта на въззивната частна жалба зависи от обжалваемостта на първоинстанционното разпореждане по смисъла на чл.213, б.”а” ГПК, отм., а не от това какъв конкретен вид разпореждане по движение на делото е. Ето защо ВКС в настоящето производство не може да проверява правилността на дадена от апелативния съд квалификация на обжалваното разпореждане като такава по чл.199, ал.1 ГПК, отм.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДВА Определение №1409 от 02.08.2011 год. по ч.гр.д.№1872/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 7.ми състав .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: