3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 26.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 792 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. С. срещу тази част на Решение № 2040 от 10.11.2014 год. по гр.д.№ 1567/2014 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 467 от 21.01.2014 год. по гр.д.№ 3710/2012 год. на Софийски градски съд, І-6 г.о. е отменил първоинстанционния акт в частта с която предявеният от С. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е бил уважен за сумата над 60000 лв. и до присъдените 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и го е отхвърлил в тази му част. В частта с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера на 60000 лв., както и в частта с която е уважен искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Ответникът по касация ЗК [фирма] в представен по делото писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Третото лице помагач Р. А. Я. не е представил отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Искът на С. С. за присъждане на обезщетение за вреди, произтича от безспорно установения факт, че в резултат на ПТП на 26.05.2011 год. са му били причинени телесни увреждания. Вина за настъпилото ПТП има Р. А. Я. – водач на МПС „Форд” мод.”Транзит”, който навлизайки в платното за насрещно движение е съборил с лявото странично огледало велосипедиста С.. Поради обстоятелството, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК”Л. И.”, С. С. е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв. и за имуществени вреди – 303.40 лв.
Ответникът се е позовал на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и на това претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а разходите за лечение, формиращи обезщетението за неимуществени вреди нямат връзка с увреждането. Не е установено С. да е допринесъл за вредоносния резултат, а направените разходи са във връзка с лечение на уврежданията от процесното ПТП. Становището си, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60000 лв., а не както е приел СГС 80000 лв., въззивният съд е мотивирал с това, че посочените от експерта вероятни бъдещи усложнения, които могат да настъпят, се основават на негови я практически опит, а не на обективното състояние на пострадалия към момента. Посочил е, че ако такова влошаване настъпи, за С. съществува възможността да се позове на ексцес в едно бъдещо производство, но не и тези вероятни усложнения да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението, както това е сторил първоинстанционния съд..
Становището на съдебния състав е, че основанията по чл.280 ал.1 ГПК не са налице, произтича от следното:
По отношение на въпроса: Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите в тяхната логическа последователност, се сочат едновременно основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, които са взаимно изключващи се. На второ място, въпросът по естеството си съставлява твърдение за допуснато от САС нарушение на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК
Позоваването на нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД е въведено в изложението като въпроси, отправени към ВКС: Нарушен ли е материалния закон при прилагане принципа при неотчитане на съда на всички факти; при погрешни изводи и т.н. Тези въпроси не са правни, съгласно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а съставляват твърдение за неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на минималното по чл.9 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за адвокатски възнаграждение и по-конкретно – сумата 645 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2040 от 10.11.2014 год. по гр.д.№ 1567/2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.8 ГПК С. Д. С. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК-121130788 сумата 645 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.