О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 29.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1676/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Г. П., срещу въззивно решение от 08.07.2011 г. по гр. дело № 588/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 12.08.2010 г. по гр.дело №27169/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу К. А. Я. за признаване за установено, че ответникът дължи главница над 1967.13 лв. до пълния предявен размер и мораторна лихва над 427.68 лв. до пълня предявен размер Въззивният съд е приел, че задължението за плащане на изразходвана топлинна енергия е периодично по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, поради което е погасено по давност за посочения по-горе период.
Ответникът по касационната жалба К. А. Я., [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това дали задължението за плащане на изразходвана топлинна енергия е периодично по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД или за него трябва да се приложи общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 08.07.2011 г. по гр. дело № 588/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. То обаче е в съответствие с Тълкувателно решение №3/2011 от 18.05.2012 г. по т.дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Според него задълженията на потребителите на топлинна евергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Задължението за плащане на изразходвана топлинна енергия е за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.07.2011 г. по гр. дело № 588/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.