2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр. София, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3235 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. против решение №58/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 159/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Съдът е приел, че съобразно нормите на гл. VІ от Конституцията на РБ, прокуратурата е част от независимата съдебна власт. Определената от основния закон функция на прокуратурата е да следи за спазване на законността, като в тази връзка са регламентирани и изключителните ? правомощия: ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела /чл. 127/. Структурата, организацията и взаимодействието в рамките на самата прокуратура са уредени с нормите от гл. VІ от ЗСВ. Съобразно нормата на чл 143, ал. 1 от ЗСВ всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Съгласно регламентираните с НПК функции на прокурора в наказателното производство, същият притежава изключителната компетентност да прецени дали да се образува досъдебно производство, срещу кое лице и за какво престъпление, тъй като само на този държавен орган са възложени правомощията да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер /и това е в унисон както с принципа за разделение на властите, така и с функциите, които са натоварени да извършват отделните органи в съдебната власт/. Въз основа на горното, съдът е приел, че постановения от органите на прокуратурата отказ да се образува наказателно производство срещу посочените от ищеца лица за извършени от тях престъпления от общ характер, който не е бил отменен по съответния ред, е съобразен със закона и поради това не е противоправен като действие. Посочено е, че наличието на престъпни обстоятелства не може да бъде установено и от гражданския съд, за да бъде опроверган горния извод. При това положение не може да бъде ангажирана отговорността на Държавата за вреди от неправомеен отказ на органите на прокуратурата да образуват наказателно производство по жалбите на ищеца, образувани в преписка 818/15г. на ВРП.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по отношение на указанията, които първоинстанционният съд е следвало да даде на ищеца относно възможностите за искания, събиране и допускане на доказателства, в каквато насока е направено и оплакване пред въззивния съд с въззивната жалба.
Действително, с въззивната жалба е посочено горното нарушение /според въззивника/ на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Въззивният съд е счел това възражение за неоснователно, като с оглед данните по делото е приел, че докладът в тази насока на първоинстанционният съд съдържа указания относно тежестта от доказването на релевантните за спора факти. По същество, това оплакване представлява твърдение за допуснати процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, които не са сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, като за пълнота следва да се отбележи, че съдът не е процедирал в отклонение от практиката на ВКС, конкретно с цитираното от касатора тълкувателно решение. Видно от данните по делото /лист 40 от първоинстанционното дело/, на ищеца- касатор са дадени подробни указания тежестта от доказването на кои факти и обстоятелства носи, както и за кои факти не сочи доказателства. Отделно от този факт, решаващите мотиви и изводи на съда за да приеме за неоснователен предявения иск са различни от доводите, свързани с поставения процесуалноправен въпрос, поради и което същия е неотносим към производството по чл.288 ГПК, отделно от горното.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 159/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.