О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр.София, 26.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №154 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. С. от гр. С., срещу решение от 11.11.2009г., постановено по гр.д. №758/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.04.2009г., постановено по гр.д. №560/2009г. на Районен съд – гр. К., за частично уважаване на предявените от И. С. С. иск с правно основание чл.150 СК и от Н. С. С. със съгласието на нейната майка С иск с правно основание чл.144 СК.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанциононо решение за увеличаване на присъдената през 1995г. издръжка, дължима от бащата С. Г. С. на детето И. С. С., сега непълнолетна, от 100000неденом.лв./1деном.лев/ на 80лв., поради изменение на обстоятелствата при които е присъдена първоначалната издръжка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не се е занимал с тази част от обжалваното въззивно решение, поради което в тази част от не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението се отнася изцяло до останалата част от атакуваното решение – по предявения от пълнолетното учащо се дете И иск за заплащане на издръжка от бащата С. С. Този иск е уважен също до размер на 80лв. Въззивният съд е приел, че ищцата не може да се издържа от използването на имуществото си и че няма данни да получава доходи, от които да се издържа. Приел е, че даването на издръжката няма да създава особено затруднение на бащата, който доброволно й заплаща месечна издръжка в този размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят С. С. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поддържа, че въззивното решение е в противоречие с ППВС №5/1970г., съгласно което с навършване на пълнолетие издръжката, присъдена на непълнолетното дете, се прекратява и решението за издръжка не продължава автоматически, ако детето се запише или следва в средно или висше учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. Доводите, че е предявен и разгледан иск за увеличение на издръжката, присъдена на ищцата като непълнолетна, не се подкрепят със съдържанието на исковата молба и на въззивното решение. Обстоятелствата, на които ищцата е основала иска си за издръжка, са именно навършване на пълнолетие и обучението й във висше учебно заведение. Поради това неоснователно се поддържа, че въззивното решение е постановено по иска за увеличение на издръжката, която е присъдена на непълнолетно дете. Неоснователно е и позоваването на определение на ВКС, постановено по чл.288 ГПК, тъй като противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК съставляват влезли в сила решения, каквато практика не е представена, а е представено определение на ВКС. Отделно от това с въззивното решение, също както и в приложеното определение, е прието, че задължението на родителите да издържат навършилите пълнолетни учащи се деца не е безусловно. Не са относими към преценката по допустимост на касационното производство доводите на касатора в изложението, че не е съобразено задължението му за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, като обстоятелство от значение за извода дали даването на издръжка на пълнолетното учащо се дете при установения му доход по делото не създава особено затруднение на бащата. Не са относими към допустимостта на касационното обжалване и доводите, че неправилно е прието, че с представените пощенски разписки се установява плащане на суми за месечна издръжка, вместо за няколко месеца. Тези въпроси са от значение за правилността на въззивното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, поради което са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.11.2009г., постановено по гр.д. №758/2009г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба на С. Г. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: