О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 792
гр.София,13.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4884 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. С. гр. С. против решение № 466/27.03.2008 година по гр. д. № 1034/2007 година на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 111/2006 година на К. районен съд и е постановено осъдително решение, с което е уважен иска по чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 с. з. солидарно за сумата 1500 лева.
Касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, ангажирайки неговата отговорност за причинени неимуществени вреди по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД и тълкувайки разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 53 с. з., в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.
В подкрепа на твърденията си касаторът цитира съдебна практика на Върховния съд, вменяваща в задължение на съда да преценява всички доказателства при обосноваване на изводите си, съгласно чл. 188 ГПК /отм./.
Срещу същото решение и в същата част е постъпила касационна жалба от „Е” гр. П.. В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на т. 2 от П. № 17/1963 година на Пленума на ВС, с което са дадени задължителни указания до съдилищата относно прилагането на правните норми на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД и с които указания възивният съд не се е съобразил и ангажирал имуществената му отговорност, въпреки не доказано право на собственост върху вещта, от която са произлезли вредите. В този смисъл поддържа основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
По основанията, поддържани от касатора О. С. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:
Всички цитирани от касатора съдебни актове на ВС, а именно по гр. д. № 1798/1982 година по гр. д. № 1890/1981 година, по гр. д. № 845/1991 година, по гр. д. № 972/1974 година, по гр. д. № 202/1982 година и по гр. д. № 1405/1983 година установяват единна съдебна практика относно приложението на процесуалната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и задължение за съдилищата да обосноват правните си изводи след преценка на всички доказателства, поотделно и в съвкупност, като изложат съображения защо кредитират или не кредитират показанията на даден свидетел.
Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВС в цитираните решения, обсъждайки показанията на разпитаната пред него свидетелка, за които приел, че установеното от нея кореспондира изцяло с фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд. При отсъствие на конкретни доводи от касатора, че съдът не е обсъдил определено доказателство по делото, което би променило изводите относно възприетата вече фактическа обстановка, касационният съд не констатира, че същественият процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 188 ГПК /отм./ е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, т. е. не е налице основанието, поддържано от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът не се аргументира и не сочи съдебна практика на съдилищата.
По основанието, поддържано от касатора „Е” по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; Позоваването на т. 2 от постановление № 17/1963 година на Пленума на ВС, както и на решения на ВКС по гр. д. № 2229/2004 година и по гр. д. № 1033/2004 година са неотносими към решения от въззивния съд съществен материално правен въпрос, относно приложението на чл. 53 ЗЗД., за ангажиране на имуществена отговорност на касатора, солидарно с касатора О. С. , защото увреждането е причинено от тях независимо, че отговорността на касаторите е ангажирана на различни основания по чл. 50 ЗЗД, като собственик на вещта от която са произлезли щетите за касатора „Е” по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, поради доказаното й бездействие и неизпълнение на задължението на О. С. да поддържа улиците, като част от пътната мрежа и да осигурява тяхната безопасност.
Касаторът не е правил възражение, относно правото на собственост върху вещта, каквито изявления се съдържат в касационната му жалба и изложението към нея, с аргумента за недоказаност на вменената му отговорност по чл. 50 ЗЗД.
Касационният съд не дължи отговор по направения за първи път в касациноното производство по чл. 288 ГПК довод, поради неговата недопустимост, както и обсъждане на съдебна практика, основаваща се на приложението на чл. 188 ГПК /отм./.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд на Република Б. , ІІ гр. о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби, поради отсъствие на предпоставките за това, в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 466 от 27.03.2008 год. по гр.дело № 1034/2007 год. на Окръжен съд П. , по касационната жалба на О. С. – гр. С., с вх. № 10764/07.05.2008 година и по касационната жалба на „Е” гр. П. с вх. № 8680/11.04.2008 година.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.