4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.793
София,01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 964/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. А. и М. Е. Ю. срещу решение № 850 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 778/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 2454/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 53 000 лв. до 119 000 лв. (за всеки от ищците), ведно със законната лихва, считано от 19.03.2009 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на общия им наследодател Е. Я. Д., настъпила при ПТП по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”.
Касаторите считат, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и несъобразяване като критерий за размера на неимуществените вреди на определения, към момента на настъпване на ПТП, лимит на обезщетение при договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че значимият материалноправен въпрос за размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди при настъпила смърт при ПТП въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г., с решения на ВКС, НК в частта им, с която касационната инстанция се е произнесла по предявени граждански искове, както и с решение на САС по гр.д.№ 733/2010 г., постановено по иск на останалите наследници на пострадалия при процесното ПТП Е. Я. Д.
Ответната страна ЗД [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, Софийският апелативен съд е приел за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226 КЗ, като при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на съпруга, съответно на бащата на втория от тях, въззивната инстанция счела, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на по 80 000 лв., но поради отчетено съпричиняване на вредоносния резултат, същото е намалено с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Поставеният от касаторите въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява обуславящ по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното ППВС № 4/1968 г. Обстоятелството, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди на ищците и настоящи касатори Софийският апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи факти – най-близката родствена връзка между тях и пострадалия, трудово активната възраст, на която е настъпила смъртта му, както и техните страдания, обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определено обезщетението в размер, достатъчен за възмездяване на причинените им морални вреди.
Следователно, доколкото съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от отделните обективни факти, относими към определянето му, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД, то твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, поради което искането за допускане касационно обжалване следва да бъде уважено.
Водим от горното и като взе предвид, че касаторите са освободени от внасяне на държавна такса с разпореждане на председателя на СГС от 20.03.2009 г., настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 850 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 778/2010 г. на Софийски апелативен съд в отхвърлителната му част.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: