2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 11.06.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2627/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Н., със съдебен адрес [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат В. П., срещу решение от 12.12.2013 г. по гр. дело №10319/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 29.03.2013 г. по гр. дело №14934/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Областна администрация на област София на основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата 13 299 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент на първи надпартерен етаж в сграда, находяща се в [населено място], [улица] за периода 09.02.2008 г. – март 2011 год. със законната лихва от предявяването на иска. Въззивният съд е приел, че след отмяната на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. с ПМС № 254 от 15.09.2006 г. /обн. ДВ бр.78/26.09.2006 г./, ищецът е бил задължен на основание § 5 от ПЗР на ППЗДС да приведе заварените наемни правоотношения в съответствие с условията и реда на ППЗДС. Ответникът по иска не е отговарял на изискванията на чл.22 от ППЗДС. Ищецът е прекратил наемното правоотношение между страните с едностранно предизвестие с писмо от 05.12.2007 г. и има право на обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Областна администрация на област София, не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това относима ли е разпоредбата на чл.22, ал.1 ППЗДС в наемните отношения между страните по делото след като още при сключването на договора за наем на 27.07.1999 г. наемателят е бил пенсионер на 72 г.; допустимо ли е прекратяването на договора за наем с едностранно едномесечно предизвестие по реда и при условията на ЗЗД с оглед клаузата на чл.15 от договора за наем от 27.07.1999 г., препращаща към правните норми на ЗДС и ППЗДС и дали едностранното прекратяване на договора за наем е равнозначно на „актуализация” на заварен договор по смисъла на § 5 ПЗРППЗДС. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 12.12.2013 г. по гр. дело №10319/2013 г. на Софийския градски съд. Първият и третият повдигнат от касатора въпрос не обуславят крайното решение, защото въззивният съд е приел, че договорът е развален с едностранно едномесечно предизвестие по реда и при условията на ЗЗД. Въпросът дали това е допустимо обуславя изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че съобразно разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗДС договорите за наем на имот – държавна собственост се прекратяват по реда на ЗЗД, а в случая това е и изрично уговорено от страните в чл. 13 от договора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2013 г. по гр. дело №10319/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.