3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 12.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 246/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.К.Б. и адв.В.Ц. – пълномощници на Г. В. Й. срещу въззивно решение от 08.10.2009 год.на СГС – ІV”г” състав,постановено по гр.д.№ 958/2008 год.,с което е отменено решение от 18.10.2007 год.,постановено по гр.д.№ 5826/05 год. на СРС-76 с-в,в отхвърлителната му част,както и относно квотите,при които е допуснато извършването на съдебна делба между касатора и Т. Г. П.,Е. Г. И.,Т. Г. В.,П. К. Р. и М. А. Л. и е постановено ново по съществото на спора.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос свързан с възражението направено от касатора,че е собственик на целия имот на основание придобивна давност.Представя решение № 600/20.10.2003 год. на ВКС,І г.о.;решение № 1173/5.12.2008 год.на ВКС,І г.о. и решение № 956/5.11.2008 год. на ВКС,ІІІ г.о.
Ответната страна – Т. Г. П.,Е. Г. И.,Т. Г. В. и М. А. Л. К. П. Н.,чрез пълномощника си адв.Л.Ф. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респ.основателността на жалбата.
Ответника П. К. Р. не взима становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че направеното възражение от касатора за придобиване на целия имот по давност e частично доказан,а именно по отношение на първия етаж.За останалата част от съсобствения имот не е провел пълно доказване относно наличието на намерение, поради което е приел,че е бил държател за частта на останалите съсобственици,тъй като липсват доказателства да ги е уведомил за промяна на намерението си.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.1 ГПК основание с конкретния въпрос. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Касатора не се позовава на такава практика.Доколкото обаче представя и се позовава на решения на ВКС следва да се прецени налице ли е основанието на чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.В настоящия случай и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение е в съответствие с приложените ,разглеждащи въпроса за придобиване правото на собственост на оригинерно основание върху съсобствен имот.Наследникът,който се позовава на придобивна давност,трябва да докаже не само ,че е ползвал имота,но и че е променил намерението си и е завладял частите на другите сънаследници.Промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия,които да станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено,че наследникът,който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.10.2009 год.на СГС – ІV”г” състав,постановено по гр.д.№ 958/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: