1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
гр. София, 17.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2722 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу определение № 2449 от 09.06.2014г. по в. гр. дело № 501/2014г. на Окръжен съд Благоевград, с което е върната депозираната от [фирма], [населено място] въззивна жалба вх. № 2486/09.05.2014г. против неприсъствено решение № 2877/15.04.2014г. по гр. дело № 2187/2013г. на Районен съд Благоевград и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на процесуалния закон. Излага доводи, че решението на първоинстанционния съд, въпреки, че е наречено „неприсъствено решение“ не отговаря на условията по чл. 238, ал. 2 ГПК и следва да бъде прието като решение по общия исков ред. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Методи И. Ц. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане подадената въззивна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу първоинстанционното решение, въззивният съд се е аргументирал с разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК, изключваща възможността то да бъде обжалвано. Изразил е съображения, че независимо, че в случая са били налице посочените в чл. 238, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца срещу ответника, но не и предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК поради отсъствие на искане от страна на ответника за неприсъствено решение, постановеното неприсъствено решение по искане на ищеца, с което се отхвърля искът, си остава неприсъствено. Според съдебния състав за характера на решението следва да се съди от неговото съдържание, а не от наличието или липсата на процесуалните предпоставки за постановяването му.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 236 ГПК съдържанието на съдебното решение е единство от мотиви и диспозитив. В мотивите съдът посочва исканията и възраженията на страните, обсъжда доказателствата, изяснява фактическата обстановка и излага правните си изводи, а в диспозитива решава правния спор. При неприсъственото решение мотиви по съществото на спора не се излагат и е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Следователно съдържанието на неприсъственото решение е неговият диспозитив, предвид липсата на мотиви по същество, а предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК се отнасят до процедурата за постановяване на неприсъственото решение. Поради това диспозитивът на решението е от значение за определяне на характера му като неприсъствено: при направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при наличие на останалите предпоставки диспозитивът е положителен, в полза на ищеца, т. е. искът е уважен; при направено искане от ответника за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца при наличие на останалите предпоставки диспозитивът е отхвърлителен, в полза на ответника. В хипотезата на направено от ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК и отхвърляне на иска поради вероятната му неоснователност решението няма характер на неприсъствено. Ако се приеме обратното становище, то за ищеца не би съществувал правен способ на защита при неправилно приети предпоставки за постановяване на неприсъствено решение или при правилно приети предпоставки за постановяване на решение по чл. 238, ал. 1 ГПК, но неправилен диспозитив – основанията за отмяна на неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1 ГПК са ограничени в три групи с оглед причините, поради които страната е била лишена от участие в делото, какъвто не е настоящия случай по отношение на ищеца, а защитата по исков ред касае новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, неизвестни на страната при решаване на делото или с които не е могла да се снабди своевременно. Предвид горните правни доводи настоящият съдебен състав не споделя съображенията на съдебните състави на ВКС, изложени в решение № 164/23.07.2013г. по гр. дело № 710/2012г. на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 394/26.05.2014г. по ч. т. дело № 1418/2014г. на ВКС, ТК, І т. о.
Следователно като е приел, че постановеното по искане на ищеца при наличие на посочените в чл. 238, ал. 1 ГПК предпоставки решение, с което искът е отхвърлен, е неприсъствено, въззивният съд е постановил неправилно определение. Решението на първоинстанционния съд няма характер на неприсъствено, тъй като въпреки искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК искът е отхвърлен, поради което подлежи на въззивно обжалване. Въз основа на изложените съображения определението на Благоевградски окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2449 от 09.06.2014г. по в. гр. дело № 501/2014г. на Окръжен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за разглеждане на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.