5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
С., 19,10,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №720/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. Е. от [населено място], Р. против решение №115 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 276/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. Д. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е извършил преценка за основателност на предявеният иск, квалифициран по чл.55, ал.1, предл. 1 -во ЗЗД. Съставът е приел, че с представената разписка е установено, че на 15.03.2014г. ответницата по спора – настоящ касатор е направила изявление, че е получила процесната сума и е поела задължение за плащането й в определен срок. Прието е още, че тази разписка съставлява достатъчно доказателство за получаване на сумата, като изводът се подкрепял и от останалите събрани доказателства Ответницата не е установила надлежно правно основание за получаване на сумата, нито е сочила доказателства, опровергаващи подписаната от нея разписка, като защитната й теза, че е подписала разписката не за да удостовери получаване на сумата, а като примерен документ за бъдещи отношения във връзка с продажба на дяловете й от [фирма] е преценена като неконкретна и неясна и неопровергаваща събрания доказателствен материал, нито удостовереното от нея задължение. Така е достигнато до извод за неправилност на първоинстанционното решение, като след отмяната му иска е уважен изцяло.
С представеното, след проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Е., чрез процесуалният си представител – адв. Т. С. – Ш. е поставила въпроса – „ Достатъчна ли е разписката за доказване на факта на предаване на финансови средства, при липса на първични счетоводни документи в дружеството, както и при положение, че от обявените ГФО в търговския регистър на дружеството безспорно се установява, че дружеството не е разполагало със средства”. По този въпрос страната общо е посочила, че е налице противоречие с практика както задължителна – така и на съдилищата ,която е изброена и приложена. Според касаторът така се установявало основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Като втори въпрос е формулирано – „ Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните” Този въпрос е поставен в контекста на оплакването на страната, че съдът не е обсъдил доводите й за това, че дружеството не е разполагало със средства в брой, които да предостави на Е., като не било обсъдено и заявеното от противната страна, че счетоводството на дружеството не е водено редовно. В тази връзка отново е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са изброени съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК и е обобщена практиката, формирана с тях като относима към извода, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните. Страната е подставила въпроса – „ Следва ли и как да се цени изходящ от страната документ, съдържащ признание на неблагоприятни за нея факти и представлява ли нарушение на чл.175 от ГПК постановяване на решение единствено въз основа на такъв документ, без да се обсъдят и съобразят другите представени писмени доказателства по делото и направените оспорвания от страната”.Сочено е противоречиво разрешаване на този въпрос с разрешенията му, дадени с решение №475/10г. на ВКС, ІІІг.о. . В заключение общо е посочено че били налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него първи въпрос може да бъде приет за релевантен, въпреки фактически обусловената си част, съвпадаща със защитната теза на касатора. По него, обаче страната не установява допълнителен критерий. Твърдението, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не се установяват от изброените и приложени съдебни актове. Така решение № 57/13г. на ВКС, ІV г.о. третира различен от разглежданият въпрос, свързан с действията на управител на „ търговско дружество”, договарящ със себе си като физическо лице за предоставяне и получаване на заем на търговското дружество. Страната не е сочила конкретно противоречие с изводите на въззивният съд, а такова, с оглед посочения предмет на спор не се извежда и от съдържанието на мотивите на акта на ВКС, третиращ различна от разглежданата хипотеза и съответно до правни изводи, които не влизат в противоречие с приетото от състава на въззивният съд. Не се обосновава поддържаното основание и с оглед твърдяното противоречие с решение №169 /12г. на ВКС, ІІ т.о., което изцяло е в съответствие с приетото от състава по отношение на доказателственото значение на разписката,тъй като ВКС е приел, че подписаните от лицето, издател частни свидетелстващи или диспозитивни документи се ползват с доказателствена сила и съставляват доказателства, че изявленията са направени от издателя, а когато документа удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила. Доказателствената тежест за оспорване на изявлението в документа и за опровергаване съдържанието му е на страната, която оспорва верността на изявлението, т.е. тази която твърди, че признатия от нея факт не е осъществен. Същото е приел и въззивният съд, който е извел от събраните доказателства, че ответницата по иска не е опровергала съдържанието на разписката, установяваща задължението й. Решение № 67/10г. на ВКС, І т.о. не дава отговор на поставения въпрос, тъй като третира въпроси, свързани с приложение на чл.131 ГПК, респ. чл.146 ГПК.Решение № 517/07г. на ВКС, ІІ т.о.разглежда характеристиките за договора за заем като реален договор, какъвто не е разглеждания случай. Посочените / макар и страната да не е правила такова отграничаване/ актове, които обективират казуална практика, също не установяват наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК В тази връзка решение №566/08г. на ВКС, І т.о.разглежда правната характеристика на актовете образец №19 и тяхната доказателствена сила, като липсва какъвто и да било фактически идентитет на разглежданите хипотези в сравняваните съдебни актове. По отношение на решение №26/09г. на САС, касаторът, носещ процесуалното задължение, не е установил влизането му в сила, поради което същото като необективиращо практика, съгласно приетото с т.3 ТРОСГТК №1/09г. е без правно значение за установяване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Дори и да се приеме за релевантен вторият поставен въпрос, той също не обосновава основателност на искането за допускане на решението до касационно обжалване. Страната го е обосновала с оплакването, че съдът не е взел предвид при преценката си, че дружеството не е разполагало със средства в брой, които да предостави на Е., като не било обсъдено и заявеното от противната страна, че счетоводството на дружеството не е водено редовно. Това оплакване не обосновава извода, че съдът / съобразно изведените от цитираната практика правни изводи/ не е обсъдил релевантните за спора доказателства. Съставът е приел, че всички представени доказателства в това число и тези посочени от ищеца не опровергават съдържанието на разписката, а липсват правни доводи от страна на Е., които да водят до извод за такова опровергаване, изведено от приложените ГФО. Освен това, съдът е разглеждал периода, през който са получавани сумите / и за който са приложени ГФО и е установено, че счетоводството е водено нередовно/ като е достигнал до извод, че тези доказателства са без правно значение за крайният извод за основателност на иска тъй като е налице признание на факта на получаване на тези суми от ответницата по спора, който не е бил опроверган от нея. Или страната не установява противоречие с цитираната практика.
Третият въпрос е със сходно на първият съдържание и съответно е релевантен . По отношение на него е посочено противоречие с решение №475 /10г., с което аналогично на разгледаните съдебни актове е прието, че следва съдът да обсъди признанието, с оглед всички събрани доказателства. Както вече бе посочено изводите на въззивинят съд не са в отклонение от тази практика.
Страната е поддържала лаконично разбиране, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква обосноваване от нейна страна, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочването й.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №115 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 276/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: