4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 21.11. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №СД-562/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 т.2 ГПК, във връзка с чл.23, ал.2 ЗОПДИППД.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Х. Т. – процесуален представител на Н. П. С. и Н. В. С., действащи лично и като законни представители на малолетните деца Н. Н. С. и Н. Н. С., всички от [населено място], против въззивно определение №40/24.4.2012 г. по ч.гр.д.№СП-32/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 4-ти състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №28/21.3.2012 г. по ч.гр.д.№С-8/2012 г. Софийският градски съд, АО, ІІІ-В състав, е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, с цена на иска 794901,50 лева, който ще бъде предявен от К. срещу Н. П. С., Н. В. С., Н. Н. С., Н. Н. С. и [фирма] чрез налагане на обезпечителни мерки, а именно запори върху дружествени дялове на две фирми и възбрана върху недвижими имоти. Със същото определение е оставено без уважение искането на К. за налагане на запор върху всички банкови сметки, открити в лицензираните банки в РБългария с титуляри посочените по-горе физически лица.
С определение №40/24.4.2012 г. по ч.гр.д.№СП-32/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 4-ти състав, по частна въззивна жалба от К., Софийският апелативен съд е отменил определението на първата инстанция в частта, с която е оставено без уважение искането на К., за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответниците по молбата и е допуснато обезпечение на банковите сметки на всички ответници по молбата.
Въззивната инстанция е приела, че искането е основателно, налице е обезпечителна нужда, предвид значителната стойност на имуществото по смисъла на § 1, т.2 ДР на ЗОПДИППД, без обезпечението би се затруднило осъществяването правата на държавата по решението, предвид възможността лицето против което е насочено обезпечението, да се разпореди с имуществото, предмет на бъдещия иск. Съдът е стигнал до извод, че исканите обезпечителни мерки съответстват на обезпечителната нужда и интерес на К. от запазване на имуществото с оглед осъществяване на правата му по евентуално позитивно решение.
Срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от адв. Х. Т. – процесуален представител на Н. П. С. и Н. В. С., действащи лично и като законни представители на малолетните деца Н. Н. С. и Н. Н. С., всички от [населено място], с оплаквания, за това че не е посочената цената на всеки от кумулативно съединените искове, че не е посочен предмет на всеки един от тях, че не е налице пасивна легитимация на исковете срещу малолетните деца и [фирма], че е недопустимо обезпечение на чужд дълг, че няма петитум на исковете, както и че наложената обезпечителна мярка не съответства на обезпечителната нужда и е неподходяща, че няма убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска.
В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение като съществени въпроси от значение за спора се сочат: “Следва ли да се допусне обезпечение на недопустим бъдещ иск ?”, “Допустимо ли е да бъде наложен всички вземания/включително и бъдещи/ на ответника чрез запор върху всички банкови сметки ?” и “Следва ли съдът да съобрази обезпечителната нужда с размера на иска, за който са налице убедителни писмени доказателства, обуславящи вероятната му основателност ?“. Прилагат се решения на ВКС, ВАС, СГС, САС, Варненския апелативен съд, Разградския окръжен съд, Кърджалийския окръжен съд и Кюстендилския окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – КУППДД – е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по частгната касационна жалба намира, че последната е подадена в законния срок.
По първите два въпроса въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Същите не съответстват с нито едно от изложените в частната касационна жалба оплаквания.
По въпросът за обхвата на съдебната проверка в рамките на обезпечителното производство по бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД, обжалваният съдебен акт е съобразен с установената съдебна практика. В производството по чл.390 ГПК, във връзка с чл.23 ЗОПДИППД, съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл.18 ЗОПДИППД, т. е. след преценка за редовност на документите от външна страна, без да се изследва истинността на отразените в тях обстоятелства, чието оспорване може да бъде извършено в производството по иска по чл.28 ЗОПДИППД.
Ето защо въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №40/24.4.2012 г. по ч.гр.д.№СП-32/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 4-ти състав, по частна касационна жалба, вх.№Я 46/11.5.2012 г., подадена от адв. Х. Т. – процесуален представител на Н. П. С. и Н. В. С., действащи лично и като законни представители на малолетните деца Н. Н. С. и Н. Н. С., всички от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: