3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
[населено място] 21.06. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №882 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Д., В. И. Х. и Д. Ц. Х., всички от [населено място], срещу решение от 30.10.2009г., постановено по гр.д.№371/2009г. на Апелативен съд – В., с което след като е отменено решение от 12.06.2009г. по гр.д.№2095/2008г. на Варненски окръжен съд, са уважени предявените от [фирма], [населено място], искове за разваляне на договор за покупко-продажба н недвижим имот на основание чл.210, ал.3 от ЗЗД и за връщане на получената продажна цена.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е развален сключения на 05.03.2008г. с н.а.№158/2008г. договор за покупко-продажба, с който Д. В. Д., В. И. Х. и Д. Ц. Х. продават на [фирма] недвижим имот: ПИ №675 по плана на КК”Чайка” в землището на [населено място], с площ 1000кв.м., за сумата 380000евро, поради това, че пространството на имота е с повече от 1/10 по-малко от показаното в договора и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца получените от тях суми от продажната цена на имота.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.210, ал.2 от ЗЗД е основателен, тъй като имотът – предмет на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт №158/2008г. е с площ 609кв.м, реално по-малка от тази, визирана в акта – 1000кв.м. Разликата е с повече от 1/10 част по-малко от действителното пространство, поради което е направен извод, че купувачът има право да се откаже от договора за продажба на недвижимия имот и да иска обратно цената.
Касаторите са релевирали правни въпроси, които считат, че са от значение за развитие на правото: приложима ли е разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД в случаите на чл.210, ал.2 от ЗЗД; индивидуализацията на имота по кадастралната карта предполага ли тяхното знание за действителната му площ; при констатирано различие между съдържанието на кадастралната карта в графичен вид и в цифров вид, кой от двата има предимство при определянето на действителните данни за поземления имот. Сочените от касаторите правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение, нито са навеждани доводи от продавачите за знание на купувача за несъответствието в площта на имота, посочена в нотариалния акт и действителната площ на имота. Доводите им в инстанциите по съществото на спора са, че не е налице такова несъответствие. Третият от релевираните правни въпроси не е разрешен от въззивния съд, който е основал изводите си за несъответствие на показаната в договора площ на имота с действителната, не на несъответствие на данните за площта на имота в кадастралната карта, изчислени графично и в цифров вид, а на съвкупната преценка на данните по делото, че имотът е възстановен в стари реални граници по плана от 1956г., в който е заснет с №93 и площ 1090кв.м.; след възстановяването ищците са въведени в част от имот №93; в плана на КК”Чайка”, одобрен през 2003г. имотът е попълнен през 2004г. под №675 с площ 609кв.м. в цифровия модел, каквато разлика е констатирана от купувача при заснемане от специалист-геодезист.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представената съдебна практика по приложението на чл.195, ал.1 във връзка с чл.193, ал.2 от ЗЗД, че отговорността на продавача е обусловена от липсата на знание у купувача за недостатъка на продадената вещ, е неотносима към конкретния спор, в който доводи за знание у купувача не са правени пред инстанциите по съществото на спора и с въззивното решение съдът не се е занимал с въпросите дали е установено такова знание и дали то има правно значение за отговорността на продавача при продажба на недвижим имот, в хипотеза на общо определена цена и пространство, различно от посоченото в договора с повече или по-малка от 1/10 от действителната площ.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2009г., постановено по гр.д.№371/2009г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: