4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 23,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1204/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. –Оз ЕАД – [населено място] против решение № 1586 от 08.10.2012 г. по т.д. № 1283/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация, чрез пълномощника им – адв.П. К. са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Не претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Посочил е като правни въпроси – 1/ „Следва ли да бъде отчетена от съда изплатената извънсъдебно от застрахователя по служебно открита банкова сметка сума на обезщетение към увреденото по задължителна застраховка „ гражданска отговорност” лице…” 2 / „ Платежното нареждане, издадено от застрахователя достатъчно ли е да удостовери извършеното от застрахователя плащане.” и 3/” Само изразеното желание от страна на увредените по застраховка „ гражданска отговорност” лица за връщане на сумите, които са им преведени извънсъдебно от застрахователя по служебно открити на тяхно име банкови сметки достатъчно ли е да се приеме, че сумите действително са върнати на застрахователя”. Касаторът е сочил противоречие по така поставените въпроси с конкретно изброени актове на ВКС постановени по чл.290 ГПК и така е обосновал наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Посочено е лаконично и това, че съдът „ се е произнесъл неправилно по процесуалноправни въпроси”. Развито е разбиране, че по материалноправния въпрос „ за размера на застрахователното обезщетение” решението е постановено в противоречие с ППВС №4/68г., тъй като съдът не бил „ обследвал всички обстоятелства които обосновават присъдения изключително висок размер…”По отношение на поставените въпроси страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК,обосновано с кратки твърдения, че по тези въпроси липсвала изчерпателна нормативна уредба, както и трайна непротиворечива съдебна практика. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни въпреки, че по първите два не е обоснована връзката им с решаващите изводи на съда, установяват общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, страната по първият въпрос е сочила противоречие с решение №108/12г. на ВКС, с което е прието, че извънсъдебно изплатената от застрахователя сума по застраховка „ гражданска отговорност” следва да бъде приспадната от съда при определяне на обезщетението за вреди. В тази връзка и тъй като съдът не е приел нещо различно от този правен извод не е налице обосноваване на поддържания допълнителен критерий. Същото е относимо и по втория въпрос, който изобщо не е бил предмет на разглеждане от състава. Третият поставен въпрос е релевантен и разглеждан от съда. По него съставът на САС е приел, че доколкото с оглед изрично заведената в банката молба от ищците с искане за връщане на сумите, с които застрахователя е заверил откритите на тяхно име от него сметки, поради това, че не желаят частично плащане по претенцията им за неимуществени вреди, ответникът, който следва да установи в процеса пълно или частично погасяване на задължението си по чл.226 КЗ, не е ангажирал доказателства, че въпреки това отправено искане до банката тези суми са на разположение на ищците, респективно, че те са ги получили, то и не е налице установеност на частично извънсъдебно уреждане на отношенията между страните. Сочените като съдържащи противоречив на този извод актове на ВКС – решение № 50/09г. и решение №29/09г. не разглеждат подобна хипотеза – с решение № 50/09г., състав на ВКС разглежда въпрос, свързан с осъществено от застрахователя валидно извънсъдебно плащане, установено със заверен от банката документ, който не е бил оспорен от страните, а с решение № 29 /08г. състав на ВКС формира задължителна практика по въпрос свързан със това дали осъщественото от застрахователя плащане е предпоставка за суброгирането му в правата на застрахования срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента и достатъчно ли е да се приеме за осъществено банковото плащане по издадено от длъжника платежно нареждане. Или липсва фактически индентитет по дадените разрешения, а оттам и правен. Следователно, страната не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт така определени и от нея са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване и по поставения от него общо въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросите свързани с приложението на посочената норми са изяснени със задължителна практика/ както сама е отбелязала и страната/, по отношение на която не са сочени доводи за наличие на отклонение на изводите на въззивната инстанция от нея, а общо е развито оплакване, че съдът не е спазил дадените по тълкувателен път указания, което не обосновава основателен довод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а съставлява общо оплакване за неправилност на изводите по размера на обезщетението, което е ирелевантно спрямо производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото изявление, че по тези въпроси липсвала изчерпателна нормативна уредба, както и трайна непротиворечива съдебна практика. Освен това, страната в противоречие на твърдението си за липса на практика, по всеки от въпросите е сочила наличие на задължителна такава, което изключва установеност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1586 от 08.10.2012 г. по т.д. № 1283/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: