О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 27.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3781 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. К. срещу решение № 1527/17.07.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, 5 състав, ТО по т.д. № 1049/2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо иск по чл.74 ТЗ на А. Д. Д. срещу настоящия касатор за отмяна решенията на ОС на [фирма], взети на 24.01.2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. Д. Д. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и изложение за основание за недопускане на касационно обжалване.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск на А. Д. по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на ОС на [фирма] от 24.01.2012 г., САС, с оглед приетата от СГС и възпроизведена фактическа обстановка е приел, че съдържащото се в поканата за ОС предупреждение от двамата управители на дружеството за изключване на Д. като съдружник на дружеството при евентуално неявяване на събранието или противопоставяне срещу приемането на решение по т.1 от дневния ред за удължаване срок на кредитно задължение на дружеството, което би било действие срещу интересите на дружеството по смисъла на чл.126 ал.3 т.1 ТЗ, е формално. Според САС това предупреждение не предоставя на адресата разумен срок за преустановяване на пасивното си поведение, не са представени никакви доказателства за действия насочени срещу интересите на дружеството злоумишлено. САС е изложил и съображения във връзка с правото на участие в управлението на дружествените работи на всеки съдружник, при което отказ от положително гласуване не представлява действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126 ал.3 т.1 ТЗ, нито неизпълнение задължения за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството по т.1. Според САС изключването /на Д./ е опорочено и от формално изпълнение на процедурата по чл.126 ал.3 ТЗ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Вярно е, че съдът следи служебно за недопустимостта на обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в случая няма данни за вероятна недопустимост на обжалваното от [фирма] въззивно решение. Исковата молба на Д. е твърде обстоятелствена и е оставена без движение, но с оглед доплащане на така внесена държавна такса – разпореждане на СГС от 06.02.2012 г. и във връзка с основанията на обективно съединените искове и вида за съединението им – определение от о.з. от 06.11.2012 г., в о.з. от 13.03.2013 г. СГС е обявил за окончателен проекто доклад, отразен в определение от 23.07.2012 г., в който са изброени нарушенията, на които ищцата се позовава и от които извежда искането си за отмяна на взетите решения на ОС на [фирма]. В тези основания се съдържат както липсата на изпратено самостоятелно предупреждение за изключване на ищцата, така и липсата на конкретни нарушения, нито констатирани такива от ОС. Вярно е, че се визира и липса на даден подходящ срок на ищцата за изпълнение волята на ОС и в рамките на така посочените и поддържани от ищцата твърдения се е произнесъл СГС и САС. Конкретно САС е приел, че предупреждението е формално – без разумен срок, но и без доказателства за извършени действия от ищцата, насочени срещу интересите на дружеството, както и, че отказ от положително гласуване не представлява действие против интересите на дружеството по чл.126 ал.3 т.1 ТЗ. При така изложените мотиви на САС няма основание да се приеме произнасяне на съда извън рамките, очертани от ищеца с исковата молба като основание и петитум /чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК/. Щом липсва такова произнасяне, не е налице нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес и данни за вероятна недопустимост на обжалваното решение на САС, което е постановено в очертаните от ищеца рамки с предявената искова молба. Все с оглед така изложените от САС мотиви, визираният от касатора въпрос в изложението, свързан с недаден определен срок при връчване на предупреждение за изключване от дружеството не е обуславящ изхода на спора, тъй като не само това нарушение, според САС, е основание да отмени атакуваните решения на ОС на [фирма], а и липсата на конкретни доказателства за действия, насочени срещу интересите на дружеството, както и липса на основание начина на гласуване от съдружник в ОС да се приеме за такова действие. Щом формулираният въпрос с недаден подходящ срок е необуславящ изхода на спора, не следва да се обсъжда и сочения допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК –противоречие на обжалваното решение на САС с р. № 160/26.01.2010 г. по т.д. № 379/2009 г. на ВКС, тъй като сочените допълнителни основания представляват изчерпателно посочени хипотези при наличие на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване /мотиви на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Същото се отнася и за формулирания въпрос: може ли начинът на гласуване в ОС от съдружник да бъде прието като действие против интересите на дружеството и да обоснове изключване на съдружника, за който въпрос се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с допълнението, че за този въпрос касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само желанието му за пререшаване на спора не е допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, въпреки че са поискани, тъй като ответникът по касационната жалба не е представил доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1527/17.07.2014 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, ТО по т.д. № 1049/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.