3
о п р е д е л е н и е
№ 793
София ,28.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 4220 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 85 от 01.04.2014 година на Великотърновски апелативен съд по ч. гр.д. № 103/2014 година е потвърдено определение № 67 от 23.01.2014 година на Ловешки окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 568/2013 година.
Частна касационна жалба срещу определението на Великотърновски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въпросът налице ли е правен интерес от осъдителен иск за вземане, по отношение на което е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба И. Н. И. счита, че определението за прекратяване на производството по делото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Ищецът [фирма] е предявил иск за присъждане на суми, чието връщане ответникът И. Н. И. дължи като получени въз основа на нищожна клауза по допълнително споразумение към трудов договор. За същите суми, претендирани от ответника И. в качеството му на заявител за вземания като обезщетения по трудово правоотношение са били издадени заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК по гр.д. № 1478/2009 г. и по гр.д. № 1404/2009 г. на Плевенски районен съд. В двуседмичния срок по чл. 414 ГПК от връчване на заповедите за изпълнение длъжникът [фирма] не е подал писмено възражение, поради което по гр.д. № № 1478/2009 г е бил издаден изпълнителен лист и проведено принудително изпълнение въз основа на изпълнителния лист по гр.д. № 1404/2009 г.на Плевенски районен съд. Въз основа на тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че по отношение на претендираното от ищеца вземане са налице влезли в сила заповеди за изпълнение, поради което исковото производство е недопустимо.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от касатора въпрос относно допустимостта на иск за вземане, установено като безспорно в заповедно производство не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Въпросът е разрешен в установената съдебна практика, съгласно която, когато длъжникът в заповедното производство не подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – независимо, че съществуването на вземането не е установено със сила на присъдено нещо, за длъжника се преклудират всички възраженията срещу основателността на заявената претенция. Той може да оспорва фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането само в специалните хипотези по чл. 424 от ГПК и чл. 439 ГПК (въз основа на новооткрити доказателства или нови писмени доказателства, които не са му били известни до изтичане на срока за подаване на възражение или въз основа на факти, настъпили след изтичане на този срок), а когато е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно, поради което предявяването на иск по общия ред, извън уредените в заповедното производство процесуални възможности е недопустимо. В този смисъл решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК; решение № 165 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1202/2011 г., I т. о., ТК на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 85 от 01.04.2014 година на Великотърновски апелативен съд по ч. гр.д. № 103/2014 година, с което е потвърдено определение № 67 от 23.01.2014 година за прекратяване на производството по гр.д. № 568/2013 година на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: