4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 28.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3176/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Българска агенция по безопасност на храните, чрез ст.юрисконсулт Р. В., срещу решение № 110 от 11. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 110/2016 г. на ОС – Кюстендил, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 534 от 9. 12. 2015 г. по гр. д. № 1211/2015 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените от Л. В. В. против Българска агенция по безопасност на храните искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Иска се отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Л. В. В. излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за правилност на същото. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил предявените от Л. В. В. против Българска агенция по безопасност на храните искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат съставът на съда е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконно, тъй като работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. Приел е, че към 13. 07. 2015 г., когато на ищеца са връчени предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с решение на ТЕЛК от 19. 05. 2015 г. на ищеца е била определена трайно намалена работоспособност 60 % за срок от три години /до 1. 05. 2018 г./ и са посочени противопоказни условия на труд – работа, изискваща двуочно зрение, работа между движещи се предмети, работа на височини, работа изискваща пълноценно участие на десен горен крайник. Прието е, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, че в случая, към връчване на предизвестието и заповедта за уволнение, работодателят е разполагал с информация за заболяването на ищеца, процента трайно намалена работоспособност и определените противопоказни условия на труд /ЕР на ТЕЛК е получено от работодателя на 22. 05. 2015 г./ и е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца само след предварително взето разрешение на инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Прието е, че от значение при преценка законността на уволнението е не дали решението на ТЕЛК е влязло в сила към връчване на предизвестието и заповедта за уволнение, а дали работодателят е бил информиран за наличието на заболяване, трайно намаляващо трудоспособността на ищеца и изискващо облекчени условия на труд. Прието е, че нарушението на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ е довело до незаконност на уволнението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят три материалноправни въпроса, първият от които засяга проблема дали работникът и служителя се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, ако преди връчване на заповедта за уволнение работодателят е получил решение на ТЕЛК, определящо процент трайно намалена трудоспособност и противопоказни условия на труд за работника или служителя, но е обжалвал същото и към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение решението на ТЕЛК не е влязло в сила. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 195 от 30. 10. 2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос засяга проблеми, свързани с приложението на чл. 329 КТ, с твърдения, че изводите на въззивния съд по този въпрос противоречат на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 265 от 14. 01. 2016 г. по гр. д. № 421/2015 г., III г.о., решение № 210 от 3. 12. 2015 г. по гр. д. № 241/15 г., III г.о., решение № 82 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. № 6678/13 г., III г.о., решение № 118 от 3. 06. 2013 г. по гр. д. № 987/12 г., III г.о./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият материалноправен въпрос е свързан с минимално необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като по този въпрос не се сочи някое от специалните основания по точки 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не се сочи съдебна практика /задължителна или незадължителна/, нито се обосновава дали и защо разглеждането на този въпрос ще допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Първият от поставените въпроси е включен в спорния предмет и е обусловил решаващите изводи на състава на окръжния съд, но не е решен в противоречие с решение № 195 от 30. 10. 2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. на ВКС, III г.о. Както бе посочено по-горе, в обжалваното въззивно решение е прието, че от значение при преценка законността на уволнението е не дали решението на ТЕЛК е влязло в сила към връчване на предизвестието и заповедта за уволнение, а дали работодателят е бил информиран за наличието на заболяване, трайно намаляващо трудоспособността на ищеца и изискващо облекчени условия на труд. Посоченото от касатора решение на ВКС засяга различен проблем, свързан с възникване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 ГПК и условията за приложение на цитираната норма. В същото не е обсъждан проблемът дали възникването на закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ е обусловено от влизане в сила на експертното решение за трайно намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза и дали при наличие на невлязло в сила експертно решение, за което работодателят е бил уведомен, същият е длъжен, ако упражни правото си на уволнение преди влизане в сила на експертното решение, да изиска разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК.
Недопускането до касационно обжалване на решението по посочения по-горе въпрос води до отпадане на необходимостта от разглеждане на останалите материалноправни въпроси, касаещи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като извършване на уволнението в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ налага признаването му за незаконно и отмяната му, дори работодателят да не е нарушил чл. 329 КТ и да е издал ясна, разбираема и мотивирана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
При този изход на делото Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. В. В. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 11. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 110/2016 г. на ОС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. В. В. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: