О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 536 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “С. на Т. в Б.”/СТДБ/ против решение от 23.12.2011г. по гр.д.№ 10957/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 01.03.2010г. по гр.д.№ 3866/1992г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касатора против Младежка кооперация “Я.” по чл. 108 ЗС за дюкянско помещение с принадлежащата към него тоалетна и избено помещение, както и с припадащите към него идеални части от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица], бивш адрес [улица], което помещение е очертано между т. 1,2,3,4,5,6 и защриховано по скицата на в.л.Ц. на л. 654 от делото на РС.
С влязла в сила част от решението е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Д. П. Р. и Р. Д. Р. против същия ответник за същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗВСОНИ, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. кой носи доказателствената тежест за установяване на отрицателни факти, който бил разрешен в противоречие с Р № 176/15.03.2004г.ІІ т.о. Р № 111/16.03.2005г. по гр.д.№ 495/2004г. І т.о., Р № 506/08.07.2005г.по гр.д.№ 217/2005г.І гр.о. 2. може ли съдът да основе свои изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да обсъди другите и да посочи защо ги отхвърля. Твърди се необсъждане на доказателствата, установяващи, че процесния магазин не е бил одържавяван и за него не е имало акт за държавна собственост, а е предоставян за възмездно ползване в изпълнение на ЗНО. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 221/2002г. на І гр.о. и определение № 26/19.01.2009г.гр.д.№ 4744/2008г.І гр.о. Третия въпрос е.към 1977г. актът за предаване на недвижим имот от една обществена организация на друга представлява ли акт на разпореждане, или поражда само облигационни отношения по чл. 27 от ЗНО. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 108 от 04.02.1976г. по гр.-д.№ 740/1976г.ІІІ гр.о. и Р № 726/30.09.1975г. по гр.д.№ 529/1975г.ІІІ гр.о. 4.Еднакъв ли е бил редът за прехвърляне на недвижими имоти от и на обществени организации с този на имотите – държавна собственост до 1991г. Твърди се противоречие на въззивното решение с Р № 729/25.05.1994г. по гр.д.№ 1294/1993г. ІV гр.о. 5. Възстановява ли се на обществена организация фактически отнет имот на основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. По този въпрос се твърди противоречие с ТР І 1/1995г.
Ответникът по касация Младежка кооперация Я. оспорва жалбата и допускането до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са неотносими към решаващите изводи на съда за формиране на извода за неоснователност на иска.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № 147/04.12.1947г. Д. Р. Й. купува дюкянско помещение от 30 кв.м., състоящо се от стая и клозет, находящо се на [улица]. За задължения на купувача към Л. П. К., дюкянското помещение е било продадено на публична продан и й е възложено на нея с постановление от 24.10.1966г. С н.а. № 144, т.26/1968г. тя продава същото помещение на СП”Тракийско творчество”. С определение от 31.08.1967г. по д.№ 7/1967г. е регистриран, като обществена организация С. в Б.”. С протокол № 3 от 07.08.1967г. на бюрото на ЦР на С. в Б. е взето решение към тази обществена организация да се създаде Стопанско предприятие “Т.”. То е вписано по партидата на сдружението с нестопанска цел в съда и като титуляр – купувач по н.а. № 144/1968г. От докладна записка на директора на СП”Т.” от 18.09.1970г. е видно, че на основание Р 21-26/15.04.1970г. на МС това предприятие следва да предаде безвъзмездно на предприятията местна промишленост и битови услуги” имуществото си по баланса от 31.12.1969г. Решението на МС не е приложено към делото, а липсват и доказателства процесния магазин да е ползван от Местна промишленост и битови услуги. Видно от у-ние № ДИ-5003/02.09.1992г. / л. 379 от делото на РС/ магазина не е актуван за държавен. Имуществото на С., пособени като бивши, но без да са заличени по партидата за регистрация/ преминава към ОФ въз основа на решение на Бюрото на НС от 16.10.1977г. Приложение № 4 към това решение, в което би следвало да е изброено това имущество, не е приложено по делото, поради което не може да се направи извод дали процесния магазин е част от него. С решение от 21.06.1990. имуществените отношения между Съюза и ОФ са уредени. Процесният магазин междувременно е бил обединен със съседни магазини в общ обект. С решение от 20.03.1985г. на комисията по чл. 30 от ЗНО СП”Обществено хранене” е настанено в магазинните помещения, находящи се на [улица], заемани от сладкарница “Я.”, С.” и и ПУ “П.Р.”., а с решение от 03.07.1985г. СП “О.” е настанено и в помещението на същия адрес, заемано от “С.” Със Заповед № РД-47-10/21.05.1988г. на СНС, издадена на основание чл. 94 от НДИ е отнето оперативното управление от ОП ”О.” и е предоставено на Асоциация “И.”, към която е било [фирма]. В хода на производството тя е обявена в несъстоятелност и е заличена, а имуществото й е продадено, като процесния магазин, като част от цяло по-голямо помещение е възложен след търг на новопривлечения ответника Младежка кооперация Я., възложено й с Постановление от 22.06.2005г. на СГС по т.д. № 16/1995г. но след налагане на възбрана 24.01.2002г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричен извод, че след ликвидиране дейността на СП”Тракийско творчество” процесния магазин е прехвърлен безвъзмездно към предприятията Местна промишленост и битови услуги, или е преминал след преустановяване дейността на сдружението с нестопанска цел С. към ОФ. Затова при възстановяване дейността на тези съюзи през 1990г. и възстановяване на имуществото им, преминало 1977г. към НС на О. фронт не е доказано, че е възстановено имуществото на ищеца. Въззивният съд е приел, че собствеността на обществените организации е била вид социалистическа собственост, с която е могло да се извършва разпореждане в полза на държавата, или друга обществена организация. Прието е и, че магазинът сега не съществува във вида, в който е бил отнет, тъй като са премахнати оградните му стени Запазена е част от стената на тоалетната и лицевата фасада, но той сега е част от офис на банка.
По първия поставен въпрос: кой носи доказателствената тежест за установяване на отрицателни факти. В случая този факт е дали след като ищецът, чрез стопанско предприятие към обществена организация, съгласно чл. 27 във вр. с 22 от ЗС, в сила до 1990г. е придобил имот, не се ли е разпоредил с него. С Р № 176/15.03.2004г.ІІ т.о. Р № 111/16.03.2005г. по гр.д.№ 495/2004г. І т.о., е прието, че неизпълнението на договор е отрицателен факт, а на доказване подлежи факта на изпълнение на договора. С Р № 506/08.07.2005г.по гр.д.№ 217/2005г.І гр.о. е прието, че ако с декларацията за семейно и имотно състояние е декларирано неверно, че заявителя на претенция за възлагане не притежава недвижим имот, в тежест на другата страна е да докаже притежанието на такъв имот. Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост не се изгубва, освен ако друг по придобие чрез някои от способите, посочени в чл. 77 от ЗС. В този смисъл на доказване подлежи положителния факт на последващо придобиване, а не отрицателния факт, че с имота няма разпореждания. При приложението на нормата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, а и изобщо на реституционните закони, този, който твърди реституция следва да докаже способа на отнемане на имота – отчуждаване, фактическо отнемане и т.и. В този смисъл посочените решения са постановени по други казуси и са неприложими. Поставеният въпрос не е и пряко свързан с решаващите изводи на съда, тъй като иска е отхвърлен защото е преценено, че няма основания за реституция. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
2. може ли съдът да основе свои изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да обсъди другите и да посочи защо ги отхвърля. Твърди се необсъждане на доказателствата, установяващи, че процесния магазин не е бил одържавяван и за него не е имало акт за държавна собственост, а е предоставян за възмездно ползване в изпълнение на ЗНО. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 221/2002г. на І гр.о. и определение № 26/19.01.2009г.гр.д.№ 4744/2008г.І гр.о. Въззивният съд е обсъдил тези факти, но е приел за недоказано правото на собственост на ищеца към настоящия момент поради наличие на правопогасяващи факти, настъпили след придобиването. Въззивното решение не е в противоречие с тази съдебна практика.
Въпросът.”към 1977г. актът за предаване на недвижим имот от една обществена организация на друга представлява ли акт на разпореждане, или поражда само облигационни отношения по чл. 27 от ЗНО” е относим към спора. С Р № 108 от 04.02.1976г. по гр.-д.№ 740/1976г.ІІІ гр.о. и Р № 726/30.09.1975г. по гр.д.№ 529/1975г.ІІІ гр.о. се приема, че при действието на ЗНО магазинните помещения подлежат на задължително разпределение чрез административен акт на комисията по чл. 30 от този закон. Не е имало възможност за директно договаряне по чл. 228 и сл. от ЗЗД. Тези решения обаче не противоречат на изводите на съда. Спорът не е за това дали са предоставяни за възмездно ползване от Общинския съвет помещенията, от които е оформен сега целия офис, а дали ищеца е изгубил правото си на собственост върху магазина, има ли преминаване на дейността на СП “Т.” към предприятията Местна промишленост и битови услуги”, налице ли е налице фактическо отнемане на магазина от обществена организация, щом кой е отдаван под наем с решение на комисията по чл. 30 от ЗНО и приложим ли е чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ в този случай.
Това е петия въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3.ГПК.
Въпросът.еднакъв ли е бил редът за прехвърляне на недвижими имоти от и на обществени организации с този на имотите – държавна собственост до 1991г. не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като е този въпрос не е пряко относим към предмета на спора. По делото не е налице прехвърляне правото на собственост от една обществена организация на друга. С Р № 729/25.05.1994г. по гр.д.№ 1294/1993г. ІV гр.о.е прието, че за продажба на недвижим имот от физическо лице на обществена организация е задължителна нотариалната форма, а облекчената писмена форма е приложима когато една от страните на прехвърлянето е Държавата, но това решение е неприложимо за случая, тъй като по делото няма такова прехвърляне.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.12.2011г. по гр.д.№ 10957/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от “С. на Т.”.
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 50 лв. и да представи квитанцията по делото.При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: