2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
гр. София, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3104 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Щ. против решение № І-30/23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 218/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание 439 вр. чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че основанието, въз основа на което за поръчителя възниква интерес и възможност да насочи изпълнението срещу другите поръчители произтича от възникналите регресни права в резултат на изпълнението и вътрешните отношения между съпоръчителите. В случая съдът е приел, че въззиваемият- ответник е погасил задължение на длъжника към кредитора, произтичащо от договор за кредит. Посочено е, че плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не са периодични плащания, тъй като в случая е налице предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение – задължение за връщане на кредита, ведно с уговорените лихви, въз основа на което съдът е направил извод, че приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като задължението за връщане на погасеното от поръчителя задължение е изискуемо от деня на плащането. Съдът е посочил предпоставките, за да възникне регресното право, а именно: изпълнение на изискуемо задължение, което да превишава личния дял на изпълнилия поръчител, водещо до неоснователно обогатяване, поръчителят да е платил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство и това изпълнение да нарушава забраната за неоснователно обогатяване. Прието е в случая от събраните по делото доказателства се установява, че всички посочени предпоставки са налице. Прието е за установено, че въззиваемият – ответник е погасил изцяло изискуемия дълг на 06.02.2018 г., т.е от този момент за него започва да тече погасителната давност за реализиране на регресните му права. В резултат на това изпълнение, въззивницата като единствен наследник на другия поръчител неоснователно се е обогатила. Съдът е приел, че ако се приеме, че съпоръчителят може да противопостави на суброгиралия се поръчител възражение за погасяване на вземането на кредитора по давност, това би означавало изпълнилият поръчител да търпи негативните последици от бездействието на кредитора спрямо другите съпоръчители, което го поставя в по-неблагоприятно положение от поръчителите, които не погасяват задължението, поради което е прието, че в тези случаи погасителна давност за суброгиралият се започва да тече едва след изплащане на цялото задължение. Едва с погасяването на целия дълг въззиваемият има право да встъпи в права на удовлетворения кредитор срещу останалите поръчители до размера на припадащите им се части от дълга, включително и за разноски по събиране на дълга, направени от кредитора, които са платени от поръчителя.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
Първият въпрос касае възможността заплатилият поръчител да се суброгира в правата на кредитора при условие, че вземането на банката към другия поръчител е погасено по давност и има ли в този случай право на регресен иск против другия поръчител, заплатилия поръчител. В тази връзка е и втория въпрос на касатора, свързан с възможността да се прави възражение за изтекла погасителна давност на дълга на заплатилия поръчител спрямо кредитора по основния дълг, от страна на друг поръчител, спрямо когото е насочен регресен иск.
За да са относими към производството по спора правните въпроси, на първо място следва да е налице произнасяне по тях от страна на въззивния съд, за да се сочи и евентуално за да е налице кое да е от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, съдът не е разгледал направени възражения в смисъла на зададените правни въпроси, а се е ограничил единствено да разгледа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на заплатилия дълга поръчител. В тази връзка съдът е посочил, че направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Предвид изложеното, правните въпроси са неотносими към спора в производството по чл.288 ГПК, доколкото и не се сочи процесуален въпрос, свързан със задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната възражение, в който смисъл да се обсъжда произнасянето на съда по направеното възражение, респ. липсата на такова произнасяне.
С оглед изхода на спора в производството пред ВКС, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-30/23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 218/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. К. Щ. да заплати на М. К. К. сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78 ,ал.3 ГПК.
Определението е окончателно
Председател: Членове: 1. 2.