О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
гр.София, 26.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №234 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Й. М. от гр. С., срещу решение от 05.11.2009г., постановено по гр.д. №442/2009г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 22.06.2009г., постановено по гр.д. №40/2009г. на Районен съд – гр. П., е отхвърлен предявения от Н. Й. М. иск с правно основание чл.225, ал.2, във връзка с ал.1 КТ за сумата над 590лв. до 5771,50лв..
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „С”ООД, гр. П., оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е отхвърлен предявения от Н. Й. М. срещу „С”ООД иск с правно основание чл.225, ал.2, във връзка с ал.1 КТ за сумата над 590лв. до 5771,50лв.
Въззивният съд е приел, че със събраните по делото доказателства е установено, че за м.ноември 2008г. – месецът предхождащ уволнението на М. от длъжността „портиер”, размерът на полученото от него брутно трудово възнаграждение е в размер на 320лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поддържа, че въззивното решение е в противоречие с приложеното решение №1147 от 03.11.2008г. по гр.д. №1149/2005г. на ВКС, Vг.о. и решение №997 от 19.07.2000г. по гр.д. №2049/1999г. на НКС, ІІІг.о. С първото от приложените решения е решен въпросът дали плащанията за храна се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Такъв въпрос пред въззивния съд не е стоял за разглеждане и не е разрешен с обжалваното решение. С второто от приложените решения на ВКС е прието, че начисленията по §1, т.2 ДПЗР на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения са елемент на брутното трудово възнаграждение при определяне на обезщетенията по чл.228 КТ, само доколкото са изплатени към датата на възникване на задължението. С въззивното решение този въпрос не е решен противоречиво – въззивният съд е приел, че брутно трудовото възнаграждение в размер на сумата 320лв. е получено през месеца, предхождащ уволнението и че при обезщетението следва да бъде определено при тази база. Представено е и решение на ОС-Хасково, за което няма данни да е влязло в сила, поради което е неотносимо към преценката за допустимост на касационната жалба. Посочено е от касатора и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е посочена задължителна съдебна практика на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2009г., постановено по гр.д. №442/2009г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: