О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 638 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1441/27.ІІІ.2009 г. на „М” ЕООД Р. , подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж от АК Р. , против решение № 33 на Варненския апелативен съд, ТК, от 23.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 515/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 15 на Разградския ОС от 17. Х.2008 г. по т.д. № 10/2008 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иск на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 79 и 82 ЗЗД във вр. чл. 288 ТЗ, предявен срещу „С” ЕООД-гр. Габрово за присъждане на сума в размер на 13 401.33 лв.
Оплакванията на касатора „М” ЕООД Р. са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му и – независимо от довода за допуснати процесуални нарушения – да се постанови съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковата претенция срещу „С” ЕООД-гр. Габрово да се уважи в предявения й размер, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството-касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на неговата касационна жалба по същество, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на обезщетение „на настъпили вреди от неизпълнение на договор”, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката и в тази връзка се сочи и представя влязло в сила решение № 689/29. ХІ.2006 г. на Русенския ОС, постановено от него като въззивна инстанция в пр-вото по гр. д. № 1022/06 г. Отделно от това предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване се релевира от търговеца-настоящ касатор с твърдение, че Варненския апелативен съд „не е приложил точно закона” при произнасянето си по два други материалноправни въпроса: 1/ За приложението на чл. 79 ЗЗД – в смисъл дали бездействието на пред данъчните органи „на доставчика-ответник” в процеса представлява неизпълнение на договорни задължения ; 2/ За приложението на чл. 321 ТЗ: – дали издаването на данъчна фактура представлява част от сделката или това има само отношение към публичноправните данъчни задължения на страните по нея.
Ответното по касация „С” ЕООД-гр. Габрово не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на разградското д-во.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд касационната жалба на „М” ЕООД Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Варненският апелативен съд не се е произнасял по материалноправен въпрос, който касаторът сочи като предмет на това произнасяне: „за правото на обезщетение на настъпили вреди от неизпълнение на договор”, решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, че „неизпълнението от страна на ответника на публичноправните му задължения във връзка с начисляването и отчитането на ДДС, не представлява неточно изпълнение на облигационните му задължения като продавач по договора за покупко-продажба” от м. август 2002 г. Това произнасяне е съобразено с правилото на чл. 302 ГПК за задължителната сила на решението по административен спор и с оглед констатираното несъответствие не следва да се обсъжда дали релевираният от касатора материалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата в Републиката.
Що се отнася до релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване тя дефинитивно представлява едно общо и неделимо правно основание за допускане на касационното обжалване, което се проявява във всички хипотези, в които приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. В изложението на „М” ЕООД- Р. обаче, липсват твърдения относно това в какъв смисъл двата допълнително изтъкнати материалноправни въпроса /за приложението на чл. 79 ЗЗД, а също и на чл. 321 ТЗ/ разкриват значимост едновременно и за развитие на правото – а не само за точното прилагане на закона. Дали отделен текст от конкретен материален закон е бил приложен точно, представлява въпрос досежно това законосъобразно ли е въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК или е налице основание за касирането му, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 на Варненския апелативен съд, ТК, от 23.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 515/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2