7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 11.11.2016г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2895/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 18.03.2016г. по гр.д.№505/2015г., с което АС В.Т. е уважил частично иск с с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. Р.Б, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Жалбоподателят Г. Н. В. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил изцяло първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Г.В.сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, п ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2013 год., като е отхвърлил предявения иск в останалата му част – за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 50 200 лв., в едно със законната лихва върху нея, считано от 31.10.2011 год
Установено е по делото, че с Постановление от 23.10.2009 год. на следовател в отдел „Следствен” при СГП по ДП № 4-4545/2009 год. по описа на СГП Г. Н. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от м. декември 2008 год. до 23.10.2009 год., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с И. В. (последният като помагач), в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – прокурор при ОП – П., чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поискало и приело дар, който не му се следва, а именно общо сумата 35 000 лв., за да извърши действие по служба и загдето е извършило такова действие при изпълнение на служебните си задължения – престъпление по чл. 302 т. 1 и т. 2, чл. 301 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Констатирано е, че със същото постановление В. е задържан на осн. чл. 64 ал. 2 НПК за срок от 72 ч. до довеждането му пред съда.
Установено е също така, че с Постановление от 25.10.2009 год. по В. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от м. декември 2008 год. до 23.10.2009 год. в [населено място] в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с четири деяния осъществил състава на едно и също престъпление, извършени пред непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител с И. В. (последният като помагач), в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – прокурор при ОП – П., чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискало и приело дар от Й. М., който не му се следва, а именно – сумата общо 35 000 лв., за да извърши действие по служба и загдето е извършило такова действие при изпълнение на служебните си задължения. Констатирано е, че с Определение от 26.10.2009 год. на СГС по ЧНД № 4564/2009 год. спрямо В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а с Определение от 03.11.2009 год. на САС по ВЧНД № 383/2009 год. определението на СГС е отменено и спрямо последния е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000 лв.
Констатирано е, че с Постановление от 14.05.2010 год. по ДП № 4-4545/2009 год. по описа на СГП В. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от м. декември 2008 год. до 23.10.2009 год. в [населено място] и П., при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, осъществил поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител с И. М., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, изразяващо се в поставяне на свидетеля И. (чрез системни убеждавания и тенденциозно подчертаване на проблеми около ДП № 237/008 год.) в зависимост, която го карала да осъзнава, че не може да очаква благоприятно разрешаване на ДП № 237/2008 год., ако не му даде искания дар, поискал и приел дар от Й. И. , който не му се следва, а именно сумата общо около 35 000 лв. – големи размери, за да извърши действие по служба и загдето е извършил такова действие при изпълнение на служебните си задължения, както следва. С Постановление на СГП от 14.06.2010 год. ДП № 4-4545/2009 год. по описа на СГП, ДП № 161/2009 год. на СО – СГП, водено срещу Г. В., е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, в частта, досежно първите две деяния – през м. декември 2008 год. в [населено място] и през м. декември 2008 год. в [населено място], за поискан и приет дар от по 5 000 лв., който не му се следва.
Констатирано е, че обвинителният акт е внесен в СГС на 19.10.2010 год., образувано е НОХД № 852/2010 год.
Прието е за установено, че с Присъда № 6/12.05.2011 год. на СГС по НОХД № 852/2010 год. Г. В. е признат за виновен в това, че през периода 03.10.2009 год. – 23.10.2009 год., в [населено място], в условията на продължавано престъпление на два пъти, в съучастие като извършител и подпомогнат от И. М. , като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – прокурор при ОП – [населено място], поискал и приел от Й. И. дар, който не му се следва – сумата 25 000 лв. – големи размери, за да извърши действие по служба и на осн. чл. 302 т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 301 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 54 от НК и чл. 50 ал. 1 във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години и 6 месеца, глоба в полза на държавата в размер на 10 000 лв. и го лишил от право да заема държавна длъжност в съдебната система за срок от 3 години и от право да упражнява юридическа професия за срок от 3 години, като със същата присъда В. е признат за невинен в това да е извършил престъплението чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както и да е поискал и приел дара, загдето е извършил действия по служба и е оправдан по обвинението в тази му част. Констатирано е, че с Решение № 100/15.01.2013 год. на САС по ВНОХД № П-146/2011 год., присъдата, постановена от СГС, е изменена – намален е размерът на наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода” от 5 години и 6 месеца на 3 години, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата; намален е и размерът на наложената глоба от 10 000 лв. на 5 000 лв. , като решението на СОС е оставено в сила с Решение № 224/01.07.2013 год. на ВКС по К. № 479/2013 год.
При тези данни съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал., 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство, което е било частично прекратено на 14.06.2010 год., е доказан по своето основание
Съдът е взел предвид факта, че първоначалното обвинение срещу ищеца е било за деяние по чл. 302 т. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 301 ал. 1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление, чрез четири деяния, а с постановлението от 14.06.2010 год. наказателното производство е било прекратено за първите две деяния на осн. чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението. В този случай, по арг. от т. 11 на ТР № 3/2004 год. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 год., съдът при преценката за основателността на иска е взел предвид броя и тежестта на деянията, за които е прекратено производството, съпоставени с тези, за които наказателното преследване е продължило; причинната връзка между повдигнатото обвинение и прекратеното впоследствие наказателно производство и претърпените вреди – доколкото същите са доказани в хода на процеса. Съдът е счел, че съгласно чл. 26, ал. 2 НК при продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат е с оглед на това е приел, че за ищецът не е било без значение чрез колко деяния е извършено престъплението според повдигнатото обвинение, съответно – той има право на обезщетение за незаконното обвинение, в частта, в която наказателното производство е прекратено.
Въззивният съд е счел, че в случая ищецът има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вредите, претърпени в резултат на повдигнатото срещу него обвинение в частта по чл. 302 т. 2 и чл. 301 ал. 1 от НК – че е извършил престъплението чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както и че е поискал и приел дара, загдето е извършил действия по служба, по което обвинение той е бил оправдан. Независимо от спецификата на конкретната хипотеза, а именно – ищецът е бил оправдан само по едно от квалифициращите обстоятелства – това по чл. 302 т. 2 от НК, и за една от формите на изпълнителното деяние по чл. 301 ал. 1 от НК, а е признат за виновен по останалите квалифициращи обстоятелства, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезвреда на претърпените вреди. Това е така, защото всяко квалифициращо обстоятелство има значение и се отчита при определяне на наказанието. Съдът е приел, че следва да бъдат репарирани и вредите от задържането на ищеца под стража във връзка с частично прекратеното наказателно производство и с незаконното обвинение. Съдът е приел сащо така, че Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря за неимуществените вреди от лошите условия в арестните помещения.
Въззивният съд е счел, че ищецът е претърпял силни негативни емоции, безпокойство и притеснения, променен е бил коренно професионалния му и личен живот.
Като е съобразил всички посочени по-горе обстоятелства, съдът е приел, че обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение, производството по което е било частично прекратено, обвинението, по което той е бил оправдан па квалифициращите признаци и за задържането под стража във връзка с тези обвинения, следва да бъде определено в размер на 5 000 лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значени за спора: как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост и за задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи изводите по спора. Позовава се на П ВС №4/1968г., ТР№3/2005г. на ВКС и ТР№1/2001г. на ВКС.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значени за спора: за това кога мярката задържане под стража е незаконна по смисъла на чл.2 ЗОДОД, при частична оправдаване коя норма е приложима—чл.2, ал.1, т.1 или чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и как се репарират вредите от задържане в този случай, длъжен ли е съдът да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства от значение за делото и да обоснове издаденото решение.Позовава се на решения на състави на ВКС, в които са присъдени други размери на обезщетението. Поддържа, че с налице основания по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите на Прокуратурата на РБ и от жалбоподателя Г. В. за задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи изводите му, като определи точно предблета на спора. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и е изложил собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване и по поставените и от двамата жалбоподатели въпроси, относими към преценката, възоснова на която обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване на поставените от жалбоподателя Г. В. въпроси за това кога мярката задържане под стража е незаконна по смисъла на чл.2 ЗОДОД, при частична оправдаване коя норма е приложима—чл.2, ал.1, т.1 или чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и как се репарират вредите от задържане в този случай. Съдът е съобразил трайно установена практика според която съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради идентичност на хипотезите „недоказаност на обвинението” и „деянието не е извършено от лицето”. В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004г. В посочените хипотези обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконно задържане под стража,/т. 13 от ТР № 3/2004 г./. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява.Прокуратурата на Република България /ТР № 5/2015 г. ОСГК/.
С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК и изхода на спора по двете жалби разноски по делото не следва да се присъждат на нито една от страните по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2016г. по гр.д.№505/2015г. на АС В.Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: