О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№794
София, 16.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 411/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Т. В. Капусиду-Т. от [населено място], чрез адвокат К. Н., с вх.№1794 от 08.03.2011 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №251 от 15.02.2011 год. по гр.д.№925/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение №3509 от 08.07.2010 год. по гр.д.№1257/2008 год. на Софийския градски съд, Іво ГО, 11 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу [фирма],гр.София иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над присъдения размер от 37 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от настъпване на застрахователното събитие- 18.02.2008 год. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение за претърпените от касаторката неимуществени вреди. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, с оглед уеднаквяване на съдебната практика при прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на претърпените неимуществени вреди.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно не е формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос обусловил конкретните правни изводи на решаващия съд. Уеднаквяването на съдебната практика при определяне размера на присъденото застрахователно обезщетение по справедливост по чл.52 ЗЗД за претърпените от увреденото лице неимуществени вреди не може да представлява такъв въпрос. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което не може да има общ, еднакъв размер на присъденото обезщетение, а причинените неимуществени вреди се определят по тяхната афектационна стойност.
В стремежа си да формулира значимите за изхода на делото правни въпроси в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторката чрез адвокат Н., се позовава на неправилност на обжалваното решение, като по този начин допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно, за да се откаже селектиране на касационната жалба. Не е налице и допълни подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото нормата на чл.52 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Законодателят е предоставил на съда възможността да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост, именно поради конкретната му фактологическа обусловеност. Това законодателно разрешение е трайно застъпено в практиката на съдилищата, поради което липсват основания за промяната й по смисъла на т.4 на ТР №1-2010-ОСГКТК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3, и ал.8 ГПК във вр. с чл.9 във вр. с чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на З. [фирма] ще следва да се присъди сумата 532.50 лв. юрисконсултски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №251 от 15.02.2011 год. по гр.д.№925/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение №3509 от 08.07.2010 год. по гр.д.№1257/2008 год. на Софийския градски съд, Іво ГО, 11 състав.
ОСЪЖДА Т. В. Капусиду-Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап.4 да заплати на [фирма] София сумата 532.50 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: