3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
[населено място], 22.06.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 97 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. от [населено място], обл. С., подадена от пълномощника му – адв. Сл. П. срещу въззивно решение № 1420 от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 2403/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1917 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 3102/2010 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на дъщеря си Е. Банкова С., действаща лично и със съгласието на баба си Е. Ж. Мрянова и дядо си А. Т. М. издръжка за минало време в размер на 720 лв., както и да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 10.03.2010 г., ведно със законната лихва до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да уважи иска по чл.143 СК и осъди жалбоподателя да заплаща на непълнолетната си дъщеря издръжка в размер на сумата от 60 лв. месечно въззивният съд е приел, че са налице установените в посочения текст предпоставки за това. Приел е, че с влязло в сила решение по чл.28 от Закона за закрила на детето непълнолетната Е. Банкова С. след смъртта на майка си е настанена в семейството на баба й и дядо й по майчина линия, за срок от четири години. Изложил е съображения, че бабата и дядото, които осъществяват заместващата грижа за детето, макар че не придобиват родителски права и задължения могат да извършват необходимите правни действия за защита на личните му права свързани с неговото здраве и образование, като включително могат да искат от съда да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка. Въз основа на това е извел изводът, че бабата и дядото могат да дават съгласие за предявяване на иск за издръжка от непълнолетното дете.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че процесуалноправният въпрос по който съдът се е произнесъл в обжалваното въззивно решение е относно това редовна ли е исковата молба подадена от непълнолетно дете със съгласието на лицата осъществяващи заместваща грижа по чл.137, ал.4 СК и какво е приложното поле на чл.143, ал.4 СК и може ли да се прилага при определяне на първоначална издръжка. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.137, ал.4 СК установява, че лицата които осъществяват заместваща грижа по отношение на настанено по съдебен ред дете, са овластени и задължени да извършват необходимите правни действия за защита личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Тези лица изпълняват по същество функции по даване на попечителско съдействие за правните действия на непълнолетните деца, по упражняване на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 СК родителят дължи издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Искът за издръжка е непосредствено свързан със здравето и образованието на детето и лицата упражняващи заместваща грижа могат да дадат попечителско съдействие на непълнолетното дете по упражняване правото му на издръжка, на което съответства задължението на родителя за издръжка, което е с безусловен характер. В случая в съответствие с нормата на закона въззивният съд е приел, че бабата и дядото, като лица, упражняващи заместваща грижа могат да дадат попечителско съдействие на непълнолетната Е. С. за предявяване на иск за издръжка.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че нормата на чл.137, ал.4 и чл.143, ал.4 СК са ясни и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй не е налице неясна, или непълна правна норма, която да изисква тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1420 от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 2403/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: