4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
С., 23,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №49/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №941 от 15.05.2013 г. по т.д. № 3130/2012 г. на Софийски апелативен съд .
Ответниците по касационната жалба-E. А. П. и П. Х. П. и двамата от [населено място] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил че „ материалноправните въпроси, по които САС неправилно„ се е произнесъл били :1/ „ Следва ли ищецът да измени основанието на иска си от такова по чл.517,ал.4 от ГПК в такова по чл.517, ал.3 от ГПК и 2/” В този случай може ли да се приеме, че предпоставките за предявяване на конститутивните искове по чл.517, ал.3 и чл.517, ал.4 от ГПК …., са еднакви или следва да се приеме, че тези предпоставки са различни”. Заявено е по отношение на тези въпроси лаконично, след възпроизвеждане текста на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че по тях липсва формирана съдебна практика, както от ВКС, така и от другите съдилища. Страната е поставила и процесуалноправни въпроси- 1/ „ Следва ли ищецът да промени основанието на иска си от такова на чл.517, ал.4 ГПК в такова по чл.517, ал.3 ГПК по реда на чл.214 от ГПК и то в посочения в разпоредбата преклузивен срок … или това може да бъде направено от съда служебно”, свързани с разбирането й че ищецът следва да промени „основанието на иска и 2/ „ Какви съдопроизводствени действия следва да извърши съда в случай на изменение на иска.” Страната лаконично е изразила своето разбиране по тези въпроси и е посочила че въззивният съд в противоречие с решение № 1 /12г. на ВКС, ІV г.о. „ споделила” мотивите на първата инстанция че „ в посочената хипотеза ищецът не следва да променя основанието на иска си”. Така страната е счела, че е установила основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Други доводи не са развити.
За да е налице общото основание по чл.280, ал.1, ГПК, касаторът следва да постави материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. В случая, поставените процесуални въпроси, като фактически и общи, а вторият като неконкретизиран правно, също така и некореспондиращи с решаващия извод на съда, обусловил обжалвания резултат нямат характеристиката на релевантни. Първостепенният съд, в доклада си, е приел, че след като след предявяване на иска е вписана промяна в правно организационната форма на ответното дружество, увеличен е капитала му и е приет нов съдружник, който е внесъл сумата, с която е увеличен капитала, тези обстоятелства като относими към правилното решаване на спора с оглед чл.235, ал.3 ГПК следва да бъдат взети предвид и отчетени именно поради това, че правните последици ще настъпят в дружеството така както е преобразувано. В своето решение, същият е приел, след обсъждане на тези факти, че те са ирелевантни за спорното право, както и че разбирането на ответника, че следва да се проведе процедурата по чл. 517, ал.3 ГПК поради това, че той е променил в хода на съдебното производство заведено по чл.517, ал.4 ГПК правноорганизационната форма на дружеството си не може да бъде възприето, тъй като не заличава предхождащите го процесуални действия – налагане на запор, надлежно вписан и завеждане на иск по чл.517, ал.4 ГПК. В тази връзка е мотивирано, че заведеният иск може да бъде отхвърлен само дотолкова, доколкото е осъществено плащане. Тези мотиви е възприел и възивният съд по реда на чл.272 ГПК. Ето защо общо поставените в контекста на поддържаната защита в хода на цялото съдебно производство въпроси нямат характер на такива обосноваващи общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените материалноправни въпроси могат да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед изложените мотиви на въззивния съд / възприети по реда на чл.272 ГПК/.
По отношение на така обсъдените процесуални въпроси страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с ирелевантни доводи. С оглед поддържаното от касатора противоречие, липсва фактическа относимост на разгледаната от ВКС хипотеза, а оттам и правна относимост на поставения и разгледан с решението правен въпрос. Посоченият извод от решението на ВКС,свързан със срока за изменение на иска, който според страната обосновавал противоречиво разрешаване на поставения от нея фактически въпрос не само, че не обосновава противоречие, но е и ирелевантен, тъй като въззивният състав не е разглеждал, разгледаната от състава на ВКС обща дефинитивност на правилата за изменение на иска, поради това, че такова изменение не е било предприето по разглеждания спор.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Макар и поставените материалноправни въпроси да установяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, то с оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба,тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на разпоредбата, нито общото твърдение че липсвала практика по поставените въпроси. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на конкретен извод на съда, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №941 от 15.05.2013 г. по т.д. № 3130/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: