4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 24.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3388/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. Я., подадена чрез адвокат С. А. срещу въззивно решение № 208 от 31.01.2013 г. по гр.д. № 2498/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 9.05.2012 г. по гр.д. № 5857/2011 г. на Софийски градски съд за уважаване на иска за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и в тази част е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер, и по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
По касационната жалба на Я. К. Я.:
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че поставеният въпрос бил разрешен в противоречие с утвърдената съдебна практика- ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд. В противоречие с даденото в т.13 на ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС разрешение при определяне на общия размер на обезщетението по чл.2, т.2 ЗОДОВ съдът не отчел дължимото се обезщетение за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “задържане под стража”. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на Република България не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ на Я. К. Я. обезщетение в размер на сумата над 25000 лв. до 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.357, ал.2 НК, за което е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение с влязло в сила на 25.06.2009 г. решение по нох. д. № 492/2008 г. на ВКС, ІІ н.о. Приел е, въз основа преценката на събраните по делото доказателства, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което ще допринесе за репариране на претърпените морални вреди е в размер на 25 000 лв. Искът за разликата над 25000 лв. до 50000 лв. е отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд в останалата обжалвана част е потвърдено.
По поставения материалноправен въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о.; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., Т. К., II т. о. и др. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет. Принципът на справедливост включва в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от съда при съблюдаване на конкретните данни по делото, включително и наложената мярка за неотклонение ”задържане под стража”, обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. , в постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС и чл. 52 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място]:
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с утвърдената съдебна практика – т.2 на ППВС № 4/68 г., т.3 и т.11 на ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Поставя се и въпросът за задължението на съда да изложи мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Я. К. Я. не е подал писмен отговор.
На поставения материалноправен въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД е даден отговор по касационната жалба на Л. П.. По изложените вече съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.236, ал.2 ГПК. Императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В този смисъл е и установената съдебна практика -решение № 323 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2009 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че съгласно посочената разпоредба, към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях. В конкретния случай въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на прокуратурата по предявения срещу нея иск, и в тази част на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 31.01.2013 г. по гр.д. № 2498/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: