О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 553 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. И.-С., Д. Е. С. и В. К. А. против решение № 490 от 13.03.2012г. по гр.д.№ 197/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3980/30.11.2010г., постановено по гр.д.№ 10043/2009г. на Варненски РС и вместо това е допусната делба на УПИ ХХІІ-746 в кв. 4 по плана на [населено място] с площ 575 кв.м. /без сградите/ при квоти: за С. Г. С.-Б. – 1/8 ид.ч., за К. Г. К. – 1/8 ид.ч. за М. Т. П. и Д. Б. П. – 2/8 ид.ч. в режим на съпружеска общност и за В. К. А. – 4/8 ид.ч. и е потвърдено решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба против първите двама касатори
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 20 от ЗЗД и нарушение на процесуалните правила – чл. 176, ал.3 от ГПК
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. приложима ли е нормата на чл. 176, ал.3 от ГПК към страна, която се призовава по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и се представлява в производството по чл. 47, ал.6 от ГПК от особен представител. По този въпрос се иска произнасяне по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като с Р № 328 от 26.04.2010г. по гр.д.№ 158/2009г. ІV гр.о. и Р № 97 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 417/2010г. на ІV гр.о. е разгледано приложението на чл. 176, ал.3 от ГПК, но не е отговорено на поставения въпрос. Втория въпрос е свързан с критериите за тълкуване на договор между страните и конкретно дали договора може да се тълкува с оглед обема права и целта на сключването му. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 89//17.07.2009г. по гр.д.№ 523/2008г.ІІ гр.о. и Р № 502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г. на ІV гр.о., съгласно които тълкуването на договора може да обхване и обекта, а за изясняване действителната воля на страните следва да се изхожда от клаузите на договора, взаимната им връзка и целта за сключването му.
Ответниците по касация не вземат становище
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото се установява следното: С н.а. № 17,т.ХLІV/1996г. М. Т. П. и Д. Б. П. и М. и Д. С. купуват дворно место от 1150 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ-746 в кв.4 по плана на [населено място]. С договор, оформен с н.а. 12/17.06.1999г. М. и Д. П. продават на Ц. А. И. и Б. Т. И. ? от притежаваната от тях ? ид.ч. от имота. По искане на С. и П. със заповед от 16.04.2004г. парцел ХVІІ-746 се разделя на два нови парцела ХХІІ-746 и ХХІ-746, всеки с по 575 кв.м. На 03.06.2004г. между С. и Попови се сключва договор за доброволна делба, с който С. получават УПИ ХХІІ-746 – предмет на настоящия спор, а П. – УПИ ХХІ-746. На 06.08.2003г. М. и Д. П. са сключили с В. Т. Д. предварителен договор за продажба на УПИ ХХІ-746 и искът на купувачът за обявяване на този договор за окончателен по гр.д.№ 2482/2007г. по описа на Варненски окръжен съд е отхвърлен. С договор за замяна, оформен с н.а. № 20/31.01.2007г. Б. и Ц. И. са прехвърлили на Д. П. П. собствеността върху ? от УПИ ХХІІ-746 и ? ид.ч. от УПИ ХХІ-746. Д. П. дарява с н.а. № 22/07.07.2009г. на С. Б. и К. К. придобитите ? ид.ч. от двата УПИ ХХІІ и ХХІ. М. и Д. С. са построили в парцел ХХІІ-746 жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и подпокривен етаж с разрешение за строеж № 12/25.03.2005г., въведена в експлоатация на 13.11.2006г. За сградата с н..а № 142,т.СІV/2006г. С. са признати са собственици и с н.а. № 38 от 13.07.2007г. и са дарили на дъщеря си В. А. втория и подпокривния етаж, ведно с ? ид.ч. от УПИ ХХІІ. От доброволната делба С., а след дарението и дъщеря им Арави са владяли УПИ ХХІІ-746 – застроявали са го със строителни книжа, живеят в него и са плащали данъците за него.
М. Т. П. и Д. Б. П. са продали с н.а. № 158,т. LVІ /2004г. на Н. П. К., /трето лице за спора/ получения по доброволната делба УПИ ХХІ-746.
Въззивният съд е приел, че не е доказано, че сделката по н.а. № 12/17.06.1999г., с която М. и Д. П. продават на Ц. А. И. и Б. Т. И. ? от притежаваната от тях ? ид.ч. от имота прикрива обезпечение на парично вземане и крауза за обратно изкупуване, поради което не е нищожна, поради което последващата доброволна делба, в която не са участвали преобредателите е нищожна. Този извод е формиран, защото не е възприета тезата на РС, че от неявяването на Попови да отговорят на поставените въпроси в посочения смисъл следва да се приемат на основание чл. 176 тези факти за доказани. Въззивният съд е приел, че Попови, макар и редовно призовани по чл. 47 от ГПК не са уведомени нито за въпросите, нито за последиците от неявяването си, поради което способът по чл. 176, ал.3 от ГПК е неприложим в случая.
Първият поставен въпрос е пряко свързан с решаващите мотиви на съда и е обусловил крайния извод за недоказване на възражението за нищожност на сделката от 1999г. Като е приел, че от неявяване на ответниците не може да формира извод относно това, че със сделката от 1999г. се прикриват заемни отношения и тя прекрива обезпечение и съдържа невъпроизведена в нот. акт клауза за обратно изкупуване, тъй като те са призовани по реда на чл. 47 от ГПК и се представляват в производството от особен представител, съдът не е изпаднал в противоречие с Р № 328 от 26.04.2010г. по гр.д.№ 158/2009г. ІV гр.о. и Р № 97 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 417/2010г. на ІV гр.о. С първото решение е прието, че за да се формира извод по чл. 176, ал.3 от ГПК, страната трябва да е призована редовно и да е уведомена за последиците от неявяването си. Само в този случай може да се приеме, че поради съзнателното си неявяване, тя се отклонява да прави признание за неизгодни за нея факти. С второто решение е прието, че поставените въпроси следва да са достигнали до съзнанието на страната и тя да не се е явила, за да отговори, съзнавайки последиците от неявяването си. Въззивното решение е съобразено с тази практика, тъй като при призоваване чрез залепяне на съобщението е създадена законова презумпция, че призованото лице е узнало и се счита редовно призовано. Последното обаче е само една от предпоставките, за да се прави извод по чл. 176, ал.3 от ГПК От призоваването по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК не може да се прави извод, че лицето е направило съзнателен избор да не се яви, за да отговори. Според второто решение, нормата на чл. 176, ал.3 от ГПК се прилага само ако лицето е съзнавало и последиците от няяването си, т.е. съзнателно се е отклонило от даване на обяснения пред съда. Начинът на призоваване не може да се използва като доказателствено средство, а и преценката по чл. 176, ал.3 от ГПК се извършва в съвкупност с останалите доказателства. Така по първия поставен въпрос е налице съдебна практика, с която се е съобразил въззивния съд. Не се налага допълнително уточняване, или развитие на практиката, защото изводът на въззивния съд следва от приетото в посочените решения
По втория въпрос за тълкуването. Съдът е изходил от изразената воля в нот. акт. С. са прехвърлили половината от процесното дворно место на дъщеря си, считайки, че остават собственици на другата половина така сякаш доброволната делба е действителна. Законът може да определи критериите за тълкуване, но въпросът за конкретния смисъл, който да се вложи в договора не е въпрос по приложение на материалния закон. Отделно от това, на тълкуване подлежат договорите с неясно изразена воля, а в сделката, с която С. са прехвърлили на дъщеря си половината дворно место, волята им е ясна. Отделен е въпросът за обема права, който са притежавали към този момент, но той не може да служи като критерий за тълкуване. Затова по втория поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 490 от 13.03.2012г. по гр.д.№ 197/2011г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. И. И.-С., Д. Е. С. и В. К. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: