3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
гр. София, 04.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7252 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. М. Н. против определение № 2384/17.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 500/2013 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на Окръжен съд – Благоевград е приел, че молбата на Ю. Н., подадена до първоинстанционния съд на основание чл.248, ал.1 ГПК е процесуално недопустима, обезсилил е постановеното определение на районен съд, с което същия се е произнесъл по основателността на молбата и е прекратил производството по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.
Молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подадена до районен съд, постановил решение по извършване на делба на недвижими имоти, като със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите от съделителите държавни такси, като е осъдил Ю. Н. да заплати държавна такса по претенцията му по сметки в размер на 6 000 лева. В тази част е подадена и молбата за изменение на решението в частта за определените разноски. Въззивният съд е приел, че това определение не попада сред определенията, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, подлежащи на изменение по този процесуален ред, тъй като не са разноски, дължими на насрещна страна или на молителя, които не са били присъдени или погрешно са присъдени. Втория довод на съда, за да счете молбата за процесуално недопустима е, че същия молител е подал и въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд и във въззивното производство ще се разреши и въпроса за правилното определяне на дължимите държавни такси в производството по извършването на делбата.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата е приложима и към разглежданото искане за изменение на решението в частта за присъдената държавна такса, съставляваща част от съдебно-деловодните разноски, като процесуалния ред за изменение на решението в тази му, част е именно искане на основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в тази му част.
Неправилен е и втория решаващ извод на съда относно недопустимостта на молбата. Действително, по делото е подадена и въззивна жалба от същия молител, но същата не е редовна, доколкото това е констатирал и въззивния съд, връщайки делото за администрирането й. Страната е подала едновременно въззивна жалба и частна жалба против постановеното определение по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, като действително произнасянето на въззивен съд по въззивната жалба ще разреши правилното определяне на дължимата държавна такса от молителя, но доколкото в случая правилното внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба се определя от определената от първоинстанционния съд такава с решението по извършването на делбата, то производството по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК следва да се разреши по същество, като едва тогава се премине към производство по въззивната жалба, при внасянето на държавна такса по нея. Лишаване страната от процесуалната възможност да иска изменение на решението в частта за разноските, определени от съда, води до нарушаване на неговото право на защита по подадената въззивна жалба, поради което определението на окръжния съд, с което е обезсилено определението на районен съд, с което съдът се е произнесъл по основателността на молбата следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба против определението по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2384/17.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 500/2013 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част , а именно частта, с която е обезсилено определение № 1362/20.03.2013 г. на Районен съд – Разлог по гр.д.№ 636/2010 г., с което районен съд се е произнесъл по молба на Ю. М. Н. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, както и в частта, с която е оставена без разглеждане молба от 18.02.2013 г. на Ю. М. Н. за изменение на решение № 396/16.01.2013 г. по гр.д.№ 636/2010 г. на РС – Разлог, като връща делото на Окръжен съд – Благоевград за произнасяне по частната жалба по същество.
В останалата част определението е влязло в сила.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.