5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София, 29.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1331 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Г. Л. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. С. Б. срещу решение № 1934 от 05.12.2012г. по гр. дело № 2004/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1328 от 29.02.2012г. по гр. дело № 6270/2011г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-12 състав Г. Л. Г. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД разликата над сумата 15 189 лв. до сумата 47 941,31 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2011г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86 ЗЗД разликата над сумата 1 086 лв. до 2 508,96 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 545,35 лв. – разлика до пълния размер на разноските, следващи се за защитата на ищеца пред двете инстанции съразмерно на уважената част от исковете, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на [фирма] да заплати на Г. Л. Г. сумата 3 856 лв. – разноски съразмерно на отхвърлените искове.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа становище, че обжалваният съдебен акт в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над сумата 15 189 лв. до сумата 47 941,31 лв., т. е. не е признато извършеното от ответника плащане по нотариален акт № 066/25.09.2008г. в размер 32 752 лв., противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, III г. о., определение № 329/25.02.2011г. по гр. дело № 1476/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 61/2007г. по гр. дело № 1162/2005г. на ВКС, II г. о., и съгласно която опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за плащане, респективно получаване на продажната цена е в тежест на страната, която е направила изявлението. Касаторът излага съображения, че решението в отменителната част за разноските в размер 3 856 лв. противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 46/08.02.2011г. по гр. дело № 37/2011г. на ВКС, II г. о., определение № 132/31.03.2009г. по гр. дело № 82/2009г. на ВКС, II г. о. и определение № 18/29.01.2010г. по гр. дело № 5735/2009г. на ВКС, I г. о., и съгласно която договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, дори изплащането му да е отложено или поставено под условие, поради което не се изисква представяне на преводно нареждане за плащане.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че касаторът не е изложил кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено наличието на правоотношение по договор за извършване на строителство, сключен между страните на 25.04.2008г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да продаде на ответника 3,58% от собственото си право на строеж върху определен недвижим имот, както и да извърши строежа на посочените в чл. 2, т. 2 от договора обекти /ателие – ТП, склад и гаражна клетка/ срещу заплащане на цена в размер общо 164 512 евро, от която сума 154 512 евро – за ателието и склада и 10 000 евро – за гаражната клетка. Цената на ателието и склада е следвало да бъде платена на три пъти: левовата равностойност на 70 000 евро – към момента на подписване на договора, левовата равностойност на 30 000 евро – в тридневен срок от подписване на протокол образец 15, левовата равностойност на 54 512 евро и цената на гаражната клетка – в тридневен срок от издаване на разрешение за ползване. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 25.09.2008г. е сключен договор за покупко-продажба на правото на строеж на посочените обекти с нотариален акт № 066, том V, рег. № 25452, д. № 802/2008г. на нотариус Ц. С., в който е отразено заплащане на сумата 32 752 лв. По делото е установено, че ищецът е построил сградата, за която на 28.09.2010г. е подписан акт за установяване на годността за приемане на строежа /акт обр. 15/, на 06.10.2010г. – протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа на Държавната приемателна комисия и е издадено разрешение за ползване на строежа № СТ-05-1231/14.10.2010г. Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, въззивната инстанция е приела, че ответникът е заплатил първоначалната вноска от 70 000 евро на 25.04.2008г., следващата сума в размер 70 000 евро е платена на 25.09.2008г. и ответната страна е останала да дължи сумата 24 512 евро, част от която в размер на левовата равностойност на 7 766 евро е присъдена с първоинстанционното решение, а разликата до 24 512 евро или сумата 16 746 лв. с левова равностойност на 32 752,31 лв. – с въззивния съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответника разноски, въззивната инстанция е приела, че ответникът не е доказал извършването на разноски, тъй като липсват доказателства за плащане на фактурираното адвокатско възнаграждение от 4 224, 60 лв., липсва посоченото във фактурата платежно нареждане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства или посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Установяването на размера на платените от ответника суми е обусловено от събраните и обсъдени от съда доказателства и е свързано с правилността на въззивното решение. Изводите, до които е достигнал въззивният съд са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора и предвид релевираните във въззивната жалба оплаквания и доводи конкретна преценка на фактите и доказателствата. Кредитирането на определени доказателства се преценява от съда с оглед техния вид, съдържание и доказателствена стойност. В настоящия случай Софийски апелативен съд е обсъдил представените в първоинстанционното производство доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност и въз основа на тях е изградил своите фактически констатации и правни изводи. Доколко при обсъждане на доказателствата и установяване въз основа на тях на твърдените от страните факти и обстоятелства решаващият съдебен състав е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл касаят правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на дължимите разноски, от една страна, касаторът не е формулирал релевантния правен въпрос. От друга страна, към настоящия момент е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 1, съгласно която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ако уговореният начин на плащане е по банков път, задължително следва да бъдат представени доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Като се е аргументирал с липсата на доказателства за плащане на фактурираното адвокатско възнаграждение от 4 224, 60 лв. /не е представено посоченото във фактурата платежно нареждане/, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответното дружество не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1934 от 05.12.2012г. по гр. дело № 2004/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1328 от 29.02.2012г. по гр. дело № 6270/2011г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-12 състав Г. Л. Г. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД разликата над сумата 15 189 лв. до сумата 47 941,31 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2011г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86 ЗЗД разликата над сумата 1 086 лв. до 2 508,96 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 545,35 лв. – разлика до пълния размер на разноските, следващи се за защитата на ищеца пред двете инстанции съразмерно на уважената част от исковете, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на [фирма] да заплати на Г. Л. Г. сумата 3 856 лв. – разноски съразмерно на отхвърлените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.