3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
[населено място] ,05,12,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 839 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. против решение № 644 / 26.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 1 състав по гр.д.№ 88 / 2012 год., в частта в която със същото е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК , І отд. – 13 състав по гр.д.№ 9161 / 2009 год., в частта му , с която е отхвърлен предявеният от ищцата – касатор против ЗК [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ, съответно за сумата над 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди лева , претърпени от ПТП от 19.02.2007 год., за разликата до претендираните 60 000 лева . Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид несъобразени от съда възможни усложнения в увреждането й , посочени от съдебно-медицинската експертиза , както и несъобразени приложими лимити на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ . Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – за уеднаквяване съдебната практика по определяне размера на обезщетенията по справедливост , в съответствие с действително търпимите неимуществени вреди и съобразно икономическата конюнктура , на основание лимитите на застрахователна отговорност .
Ответната страна – ЗК [фирма] – не е взела становище по допустимостта на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по иск на Д. Б. , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 19.02.2007 год. , причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – Р. П. . В съответствие с установените от гласните и писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза увреждания – счупване на челна и теменна кост на черепа вдясно , с контузия на мозъка , лекувано медикаментозно , при напълно стабилизирано след 6 месечно лечение в домашни условия състояние и възстановена работоспособност – съдът е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 20 000 лева, потвърждавайки първоинстанционното решение за отхвърляне иска за разликата до претендираните 60 000 лева . Съобразил е проявяващи се и към момента церебрастеннни оплаквания, резултат и от налична артериална хипертония , както и неконстатирани от съдебно-медицинската експертиза , като настъпили към момента или сигурни като настъпване за в бъдеще , усложнения в здравословното й състояние , в причинна връзка с увреждането, въпреки коментар за възможни такива, но при установима като цяло благоприятна за ищцата прогноза .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Касаторката формално се позовава на драстични разминавания в размера на присъдими от съдилищата обезщетения и необходимост от тяхното уеднаквяване / независимо от спецификата на всеки конкретен казус /, което от една страна не е свързано с отговор на разрешим по конкретното дело правен въпрос , обусловил решаващите изводи на съда при определяне на обезщетението , а от друга страна е необусловено от тълкуване на конкретна правна норма , вкл. тази на чл.52 от ЗЗД . Не се и сочи друга непълна, неясна или противоречива правна норма , предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или налична непротиворечива такава , но подлежаща на преодоляване ,с оглед развитието в обществените отношения или изменения в законодателството – в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС , предпоставящ кумулативно значение на произнасянето по конкретния правен въпрос – за точното прилагане на закона и за развитието на правото . В аспект на последното и доколкото единствената конкретика в изложението касае приложението на лимитите на застрахователна отговорност , следва да се посочи , че значението на същите е предмет на произнасяне с решение , постановено по реда на чл.290 от ГПК – № 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС , в което е възприето , че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди , съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД , а не с лимитите на отговорността на застрахователя , които са преценими само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение при формиране критерия за справедливост . Доколко , обаче , конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди , както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането, е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК , извън обхвата на настоящото производство .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 644 / 26.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 1 състав по гр.д.№ 88 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :