О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 29.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 884/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГП.
С решение № 335 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 1910/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от З. Н. С. и Г. Н. А. против В. Х. А., Е. С. А., В. С. Б. и Г. Д. К. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот- реална част с площ 211,08 кв. м. от поземлен имот пл. № 80 по плана за новообразуваните имоти на гр. В., м. “Р”.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като се позовават на необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват изводите на съда, че не признава правото им на собственици на имот, който им е възстановен с решение на поземлената комисия, както и че ответниците са придобили валидно своя имот на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Относно допустимостта на жалбата се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като изпълнението от страна на съда на задължението да се обсъдят всички доказателства по делото е от значение за точното прилагане на закона. Представят в тази връзка определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 4121/2008 г. на ВКС, 4 г. о.
Ответниците оспорват жалбата, като считат, че не са налице основания за допускането й за разглеждане, а по същество също я намират за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е относно имот, който е възстановен на ищците от поземлената комисия, а в същото време е придобит и от ответниците по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че въпреки позитивното решение на поземлената комисия, ищците не се легитимират като собственици на имота към настоящия момент, тъй като възстановяването на имота в тяхно лице е било извършено, без да са осъществени предпоставките на закона. По отношение правата на ответниците е приел, че е налице хипотезата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/82 г. и застроен с постройка за сезонно ползване, което е дало основание за изкупуването му и превръщането на ползвателите в собственици.
От данните по делото е установено, че на ищците е възстановен имот от 11, 4 дка в м. “Ф”, който те са посочили че притежават по силата на крепостен акт от 1904 г. Тъй като крепостният акт сочи за собственик друго лице – М. И. и са представени данни, че неговите наследници / изселващи се в Т. / първоначално са упълномощили наследодателя на ищците да управлява имота, а впоследствие са му го продали с частен писмен договор от 2.10.1950 г., е направен извод, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците не е бил собственик на същия имот, тъй като не е изтекъл необходимият срок за придобиване по давност. Отчетено е и обстоятелството, че има данни този имот, дори и да се приеме, че е принадлежал на наследодателя на ищците, е бил заменен с решение на ТПС комисия последователно с имоти в м. “О” съгласно протокол от 31.01.1952 г. и с имот в м.”Б” съгласно нот.акт № 4/ 1965 г., като с последния пък са извършени разпоредителни сделки, което сочи на хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при която имотът, притежаван преди замяната, не се възстановява и замяната остава в сила.
Твърдението, че решението е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК, е неоснователно, тъй като всички доказателства по делото, включително показанията на св. С са обсъдени от въззивния съд при разглеждане на довода на ищците за придобиване на имота по давност.
Представеното определение на състав на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК, поради което чрез него не може да се обоснове допустимост на настоящата касационна жалба.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е свързано с условието произнасяйки се по конкретния правен спор, ВКС да изрази принципно отношение по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чрез което ще се допринесе за правилното тълкуване на дадена правна норма, ще се създаде съдебна практика, ако липсва такава или ще се преосмисли съществуващата, като по този начин решението ще бъде и принос за развитие на правото. В настоящия случай, освен че липсва обосновка в изложението по тези въпроси, и конкретните обстоятелства не дават основание да се приеме, че е необходимо спорът да се разглежда от три съдебни инстанции. Съществува последователна съдебна практика по решаването на спорове между собственици с възстановени земеделски земи и лица, които се ползват от разпоредбата на §4 а ПЗР ЗСПЗЗ, с която въззивният съд се е съобразил, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения и на основание чл288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 19.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1910/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: